Стенописи от минало и бъдеще

Правописните грешки да не се вземат под внимание

300

Триста котки на полето.
Жълти, черни, шарени и бели.
В строй боен, на рамо пушки,
с гордо вдигнати глави,
една до друга наредени.
Чакат боен зов от командира -
котарака едноок.
Да хвърлят се въз тез душмани,
лаещи и хапещи тирани.

Трева зелена под крака им.
Отгоре тях небесни порти,
отворени приветстват,
всеки в боя дет ще падне.
Встрани гора се люшка,
шепне тихо.
Сърцата бият,
в ритъм с нея.
Разум пази,
едничка мисъл. -
Всичко, или нищо!

Далеч напред,
със сабята си бяла,
посочи командира.
В очите заблестя ефира
и за миг кръвта във вените,
сменил я бе адреналина.
От марш към бяг
и тръпка непозната.
Сякаш всички полудяха
и вместо четри - осем крака,
ги носеха напред -
към смърт или победа сладка.
Полагайки перото,
върху страницата бяла,
от скрипта на съдбата.

BLOOD ON THE STREET

No more blood on the street
No more streets in this town
No more cheating for a lead
Now you're fighting for your life

No more blood on the street
Now the river's comeing down
No more laws in your world
Now you're killing for your life

Holding steel in iron fist
No more dirt, there is just exist
No more cheating for a lead
Now the trick is to resist

The river comes and wash the blood
The street is clean
But there's no world

FROZEN TEARS

The dog howl
at the sun.
No birds seen,
in the sky.
Trees silent,
like stones.
Again pain,
in old wounds.
And strange smell,
followed by hell.

The wind has come, send by the one.
She's the one, who rule us all.
Makeing her cry, crushing with terror.
Tell me, that's why?
Tell me, why we bring to her sorrow?

Breaking her laws,
deaf for her calls.
Shame things, unforgiven are done.
The damnation has come!

Our mother, is crying.
Frozen tears, are falling.
Her face, is in different colour.
Her children now, die in this hour.

Deep blue changing to gray,
her smile and light ray - they fade.
Thousand yers of mercy - are no more,
now she give us just horror.

A cure, for whom?
For us - no,
that's doom.
Armageddon for us!
That, it be must!
We are gone,
we are dust.
To rebirth,
in her hands,
once again.

НА ПОПА КИЛИМЯВКАТА

Попа е изменник!
Ристиенин, ма изедник!
Се смирен пред нас върви,
гръб обърнеш ли му, точи ти зъби.
Ходих да се изповядам, при него вчера бях.
Вика: 20 лева струва, бог да опрости ти тоя грях.
Чапкънин си е той от време,
скуби вярващите, много не му дреме.
Угоява си душата богодавнa,
наглостта му нийде няма равна. -
Момите млади иска се в кревата си да вкарва
С мазен поглед гледа ги в очите,
под полите ги обарва.
А те горките ич не му се дърпат,
всяка бърза да му пусне първа.
Щото знаят к'ва е хватката,
да накарат го свали си килимяваката.
А пък там парите той си крие.
Тез дет ги граби от народа, а после в кръчмата ги пие.
Ала попа дъртий, лесно се не дава,
държи момите здраво, докато ги обладава.
С радост във брадите ги изпраща,
а те с тъга обуват скъсаните гащи.
Но се ще се намери тая,
дето докат попа я опрая,
с остър нож в гърба ще го намушка,
повеч да не може той, парите да си гушка

РЕКАТА

Шуми реката.
Помита клони, пръчки.
Навред разнася
глъч без ред.
Шуми, прелива,
пръска,
ужасявайки
рибаря клет.

О, ти! Шуми,
дорде тий време.
От снеговитий връх,
до океан дълбок.
Бунтувай се,
защото скоро,
ламята жадна
ще превърме
и твоето корито -
в ров!

ЧЕРНАТА ВДОВИЦА

Ти си следващата жертва.
Не бягай, никаде не можеш да се скриеш .
Тя те вижда и не ще те пусне да си идеш.
В паежината си оплетен вече!
Не можеш да се движиш,
краят ти не е далече,
В очите и кристални
кончината си ще видиш.

От мрака като сянка тя се спуска.
Залавя те и отровните си зъби
в тебе впива. Надаваш гърлен вик,
кръвта ти по врата се стича.
Ухапан бе от черната вдовица!

Черна и главата,
черни и краката,
черна и душата,
очерня ти съдбата.
Живота бавно те напуска,
застиваш в нейната прегръдка.
Ти и бе закуска!

Следващата жертва сигурно съм аз.
Не, не ще се дам на тази напъст мръсна,
на гроба няма да си сложа кръста.
Няма да я чакам да ме изненада,
аз ще атакувам пръв!

Ще и потроша глаата,
ще и отсека краката,
ще изтръгна и душата,
ще я изгоря на клада,
ще стоваря цялата си сила върху нея
и ще я изпратя ада!

TIME TO DIE

The calling of the bell.
The ravens in the sky.
It's time to die!
Mighty roar, but not from bear.
From iron bird, that splits the air.
Factories, machines,
thousand voices scream,
with hungry souls and empty dreams,
through field of steel and old ruin .
Dig for water, like for gold,
eat yourself, destroy the world.

This day you've got to fear.
This day you'll see.
This day you will remember.
This day shall burn your dreams.

Fire ashes, then the wind,
destruction massive, never seen.

THE WHITE KNIGHT

Endangered in the middle of the field,
got to run, or he'll be killed.
But there's other way - ahead!
Final challenge - death!

Rising will, then battle cry.
Ride now, sacrifice and die!
The white knight march f7,
skirmish, bloodshed, heaven!

At his grave is growing tree,
that can set you free.
Just you've got to feel the might
and accept the fight.

Never be afraid,
believe in dreams and fate.
Show the world your strength,
free from pain your land.

Fight for freedom.
Free the kingdom!
Fight for glory.
Write the story!

МЕСАРЯТ

Мрачна стая, без прозорци.
Мъждука нейде светлинка.
Сам човек, със нож в ръка.
И навсякаде тела.
Bси одрани, окачени,
на куки остри, закалени.
Тела мъртви аленочервени.
Стоя човека, гледа, гледа,
па зе че се изкряска с пълен глас -
"Стига толкос,
трийс години съм месар,
писна ми, напускам!
Тaя paбoтa, нe e oт мoя клac!"
Телата си стояха мълчеливи,
никое от тях не отговори,
Дори го не одостоиха с поглед,
нo тoй бе pешен, cъc тях дa cпopи.
"Казвам ви" - продъжи речта месарят
"От утре вегетарянац ставам,
нa мpъвкитe, това e краят!"
Секунда тишина.
"Добре, мълчете си сега,
друга работа ме чака,
политик реших да ставам,
на народа главатар"
Обърна се, излезе
и повеч не върна се,
при висящите тела.
Само след около една година,
месарят кмет на село стана.
Напълни му се джоба
и всички почнаха да му се кланят,
да го четкат и да бранят.
На следващята още пролет,
в града отиде - да си търси там късмета.
И явно го намери, щото точно след две зими,
се чу че партия издигал.
Мина се, не мина,
за президент реши да се кандидатира.
Зе че пък спечели,
дори без балутаж.
И почна да нарежда,
кат персийски главатар.
"За заместник слагам брат си,
а пък свако, на журналистите ще е пъдар."
Подир вегетарианският закон измисли:
Месо ядеш ли, затвор те чака.
Сега решил е май,
монархия да прави,
да ни става цар.
От село иде,
но вече го е срам,
кога го наречеш месар.
Ще взема и аз да се кандидатирам,
какво като съм прост клисар.

KEEP WALKING

In the eye of the storm,
in the mouth of the beast.
Where's the truth,
between the sky and the trees.
The world's going wrong.
The real is false,
the right is untrue,
Cannot move,
paralyzing roots!

Tomorrow, tomorrow,
days of doom and horror.
Man heads deep in sand are burrowed.
Tomorrow, tomorrow,
inspiration - no more!
Single dream - to own all!

In the eye of the storm,
the faith is reborn
Every step, a piece of truth,
moveing on, evadeing roots.
When the world's going wrong,
move ahead and sing your song.

Never Stop!
Keep walking!
Walking for tomorrow,
Tomorrow, tomorrow!

I WALK ALONE

My brothers -
they are gone.
My sister sleep -
she'll never wake.
My mom and dad -
they're fuckin dead.
I've killed them all.
I've burned my home.
I walk Alone!

IRE

In the cage of doom I'm caught.
I see no skies, no trees, no sea.
Just heavy stones around i got.
Here's cold, it kills me, oh.
I can not stand this anymore,
gotta leave the fuckin' hole!

Exist for what, to live for whom?
Resist the pain and break the rules!
Dismiss the fiends, begone you fool!

It's time to see my ire,
it's time to feel the fire!
The wrath that burns in me,
will never let you flee.
It's time to see my ire,
no Justice for you, liar!

WAR

Cry the heavens now,
like a bleeding rаw.
At the graves upon the tor,
in the black domain of war.

Corpses, field,
disease, pestilence.
Swarms of slaves,
beneath obedience.
Slaughter, bloodshed,
smoke and death.
Bodies full with lead.
Burning flames
and screeming guns.
Thousand lifes undone.
Tears,pain,
for someone's other gain.
All the hope is wasteed,
washed by the rain.


THE POINT OF NO RETURN

Challege fight accepted.
Brave man standing silent, ready,
to die for all that's sacred.
A girl, with hunger in her eys.
Fot first and may be last time,
sword in hand she rise.
Back to back, as one,
togather they shall burn.
The smell of blood is comeing soon,
the battle has begun.
No way back!That's the point,
of no return.

Two on nine , a swing,
then eight, they fight!
Each aginst - four.
Divided, or no.
They feel each other.
A sister and brother.
Attack and evade,
like a lightning ray.
Back to back again.
All around are dead.
Everything is gone.
The flames have burned,
their family and home.

The night is falling,
many stand with tought to kill,
at the castle on the hill.
Hundred torches splits the dark,
shadow's comeing, call to arms!
Our villige's burning, your wifes are dead.
Our freedom's threated, no time is left!
Now mount the saddle,
prepare for the battle.
Give no mercy, feel no pain,
ride like wind and die like man.

Blessed by Thenai,
bringing down in fight,
following the whisper,
painting black in crimson,
dying for your children -
in the night!

DEACON

When the light fades
and the darkness comes,
it's time when heros arise.
Through the ages they turn into legend,
their names into ensign for the people.
And the people call him Deacon.
God Chose him to purify our souls
and he did it with blow.
Then the satan felt endangered,
damn him and gave him a rope.
Just ending one life,
but rising a storm.

Strong as a Titan,
brave as a Wolf,
restless as Wild cat,
benedicted by god.
Each word spoken,
was resembled as sermon,
Each look taken,
was a sign from above.
He made us beleavers
and grown for a war,
so we would die for,
the oath that we sworn.


DEATH

Did you ever think
Each of us is transient
Anyway our ships will sink
Takeing path to heaven's mansion
High above the ocean


КЪРВАВАТА ЗОРА

Живя мъдрец преди години,
истината за света разкри ни.
Звяр и природа - могъщи по от бога,
смъртта и погрома - съдбата на народа.
Приятел бе със звяра
и тачеше гората.
Словото му бе тъй страшно,
плашеше децата.
Никой го не чу тогава,
но съдбата не прощава.
И дойде тоз ден славен,
преобърна ни света покварен.
С грохот се стовари върху нас,
от засада ни погълна с черната си паст.
Буря се изви, засвири северняка,
звяр див се пробуди, в недрата на земята.
Синьо бе небето, потъна и то в мрака.
Морето се надигна и стовари се със трясък.
Гласове милиони, в един миг изкрещяха.
На следващата сутрин, бе кървава зората.

ОБОРЪТ

Светът, обор е тъмен,
а народът е добитък.
Доен и стриган,
дран, дори убиван.
Овцете блеят,
гладни, жадни.
Мъчно пъшкат,
изморени крави.
До тях, свине покварни,
блъскат се и бият,
за миризливата помия.
И тъй денят мина се,
слънцето залезе,
но луна не появи се.
Нощта бе тъмна, сляпа.
И докато оборът спеше,
хайдут незнаен го подпали,
на смърт ги вси обрече.


КРИЛЕ ЗА ПРОДАН

Кога вятър задуха,
дим темен нарамил,
кога земя се пропука,
от сила мощна, незнайна,
кога море се разпени
и накаже вас, червеци торни.
Спомнете дорде деца бяхте,
как крилати в простора летяхте,
как играхте, бихте се и смяхте.
Но няма ги вече крила ви омайни.
Веднага щом колко съпи са открихте,
перо по перо, ги оскубахте тайно
и всяко перце, за жълтица сменихте.
Тогва, зделка голяма, мислехте че прайте,
но сега падайки в бездната тъмна -
изход за вас няма.

На Сатаната душите си дайте,
в неговито царство живейте,
в краката му се влачете,
за душите си се молете!
За вас, милост не ще има,
единствен изход - бесило.
Въже, тънко но здраво,
плетено от храсти трънливи.
То веднага не ще ви убие,
а бавно и мъчно ще души ви.
Защото, оскубвайки си крилете ефирни,
Во Веки сте се обрекли да пълзите,
в мрака и студа на пещерите,
изгубвайки си душите,
забравяйки да летите.


КОСМАТАТА РЪКА

Космата е ръката що властва на Земята,
като всемогъщи бог тя управлява ни съдбата.
С пръстени и гривни окичва се ръката,
но не може тя да скрие душата си космата.
И днес таз ръка, върши злите си дела.
Паежини плете коварни, бавно пие ни кръвта.
За да бъде й червен килима, дори невинен би убила.
Двама, трима, десетима, цял народ би тя затрила.
И тъй мазна и космата, ще си властва на Земята.
С цел да мачка ще живее, на наш гръб ще дебелее.

Някой викат ми безумец, други смаяни мълчат,
но аз не съм от тези, дет косматата хипноза -
Во Веки ще търпят

Брадвата вземах, острата, тежката.
В името на правдата, я вдигнах във въздуха.
Замахнах, сторих грях, но поправих грешката.

Косматата ръка, седнала на трона.
Косматата ръка, носеща корона.
Косматата ръка, държаща скиптъра.
Косматата ръка, падна кървава.

О, брадвата острата, тежката, властелин на правдата.
Лек е за оня, що язди наравно, роба си и коня.
О, брадво, ти студена, тъй славна, девицо покварна,
помни и разказвай, как на ръката космата, отсече главата!


МОЛИТВАТА

Вали, две седмици, не спира.
О, Господи, молим се, спаси ни!
Дъжд и град се сипят с всичка сила.
Ако туй не спре веднага, всинца ще загинем.
Помощ, някой да спаси ни!
Реки бунтуват се, помитат дет що минат.
И нас не ще пропуснат, всинца ще загинем.
Всевишний, ти не ни наказвай,
О, молим те, над нас смили се.
Дцата млади са, тях поне помилвай.
Ако грешни сме били, прости ни.
Това не трябва да е краят!
Ала веч видя се, всинца ще загинем.


ХАДЖИ ДЖИМИ

Жив е той, жив е, там във Кантара,
препил кат смок лежи и пъшка.
Юнак с дълбока на гърло рана,
юнак във старост с брада гъста.
На една страна захвърлил табакера,
на друга бутилка бира на две строшена.
Очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклина цяла вселена.
Лежи юнакът,
а на бара, жена му сърдито го гледа.
Пантера пеят всички се люшкат,
а юнакът надига джина на съседа.
Пиянска вечер е сега. Пейте метъл робини,
тез трашарски песни.
В таз рокерска кръчма ще да загине и тоя юнак,
на пода ще се тресне.
Но тоз който падне в бой с алкохола, той не умира.
Него жалеят Земя и небо, звяр и природа
и "Фейд ту блек" за него пеят.
Питието му приятели пазят да не разлее,
а две моми дружно на стола го вдигат.
До него колега по чашка с ръце го подпира.
Но прав да стои - сили не стигат.
Залитна юнака и под масата падна.
Главата го цепеше кога се събуди.
Ала на, уста му пак бе жадна
и черен му дроб бе пак готов да се труди.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

П.П. Коментирайте в тази тема