Temples of death

Заглавие: Temples of death Съб Юни 23, 2007 1:58 pm

... Темпълс оф дет. Нищо интересно, просто ника ми в скайп ;] yas.
Предполагам, че няма да има проявен интерес към моя дневник, но ще пиша, поне да мога да заспивам по-лесно вечер.
Днес, 12 Юни, беше един обикновен ден. На пръв поглед същото легло, в което се събуждам сутрин, същия телефон, който слагам в задния джоб на дънките си, същата улица и опадалата черница. Същата приятелка, която ме чака на ъгъла сутрин ^^
Вече няма да е така... Поне се надявам да не е така... Искам да се събуждам от мотора на някой автомобил, да стана и да погледна през терасата. И да видя друг град. Да се сетя, че не живея вече в малкото градче, а съм в "големия град" ^^... И уча в желаното място...
Дали ще си остана само с мечтите? Или ще осъщества една мечта и ще насоча усилията си към друга?

Днес писахме бележниците. Общия ми успех е 5.91 Много съм щастлива (: Радвам се, че по БЕЛ и Математика имам отлични оценки. Все пак ще кандидатствам, а и срамота щеше да е-родителите ми плащат за частни уроци по Математика, а аз с 5 за годината...

Прибрах се светкавично бързо от училище. Включих компютъра и кибичих час и половина. После се оправих и тръгнах към детския комплекс. Навън валеше ^^ Имах чадър, но не го отворих, обичам да ме вали (: Чувстваш се някак свободен. И едно приятно звучене в ушите ти... Обичам дъжда ;] После, уф, поредният... мне, последният час по СИП (: Български! Не харесвам българския. Скука голяма... Ама какво да се прави... Ц. Сега заради него трябва да стана от компютъра и да започна един преразказ...

Предпочитам есето ^^

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Jun 18, 2007 2:59

На една крачка съм от това да се самоубия.
Утре е изпита ми по БЕЛ и съм готова да скоча от терасата, която нямаме... Сигурно ще полудея до утре. А да не говорим, че на изпита ще блокирам отвсякъде и не знам какви глупости мога да пиша. Важното е да имам колкото се може по-висока оценка, за да съм сигурна, че ще ме приемат на повече места.

Защо всичко е толкова сложно?! И времето минава толкова бързо... Преди няколко месеца си казвах, че има мнооого време до изпита, няма защо да бързам, нито пък да стоя по-малко време пред компа, а да се готвя. И ето, че утре ще бъде съдбовният ден, от който зависи... цялото ми бъдеще. Ох, не знам. Да идва по-бързо утре, да минава този скапан изпит, да си разбера оценката и поне да имам причина за самоубийство...

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Jun 22, 2007 1:45

Бях на море... :/

Беше гадно. Е, не много, но имаше гадни водорасли, водата не беше много топла. Духаше вятър, хавлията ми беше в пясък. А и хората бяха малко. Към 1 вече почти нямаше човек във водата, камоли извън.
Обрахме си партакешите и тръгнахме. То пък... от плажната ивица до спирката има-няма 10 мин път. Кофти. Бяхме 20 мин по-рано, автобуса го нямаше и се наложи да чакаме, мразя да чакам. Самосъжалявах се колко много път има от Детския до вкъщи... Сама, защото аз живея на единия край на града, а Джи на другия...
Горе също духаше вятър. Разроши ми косата. Ужас. Краката ми бяха в пясък, дънките мокри. Мислих си колко много неща имам да правя. Мислих си и за нещата, които обичам и можеше да правя. Вместо гадните. Абе... неска знам, че ще е кофти ден. Още от сутринта е такъв. Гаден. Предчувствам, че няма да има човек, който да ме развесели, поне малко.
Добре, че бързо стигнах до нас. Влязох в моята стая и се тръшнах на леглото. Малко ми оставаше да заспя. Но тогава чух "Тададамдадаааам" и се сетих, че съм пуснала компютъра. Станах и първото нещо бе да вляза в Потър мания и да се оплача от скапания ден. Знам, че никой няма да прочете тоя пост, но е яко да го правя.

***
А и още със ставането ми сутринта, всичко беш наопаки. Часовникът ми трябваше да звънне поне четири пъти, докато най-накрая станах и го хвърлих в стената. Беше хубав часовник :/ Ще ми липсва.
И по ФоксЛайф сутринта не даваха нищо интересно. Повторение на Женени с деца. Вчера го гледах. Не, не го гледах, ами дремех. Да, това е точната дума.
Поне вчера спах следобед. Днес няма да мога. Няма да имам време- 50 задачи за по-малко от час и половина.
Абе всичко е някво смотано. И изпита. Напрежението.

Не мога да се позная. Никога не съм пишела толкова дълги постове.
И то във флууд темата.
Но е хубаво да си кажеш всичко, което не можеш да кажеш на възглавницата, примерно. Щото е тъпо да си говориш с възглавница.
Не съм го правила. По-скоро се опитвам по някакъв си скайп да излея всичко на някакъв непознат, който само на снимка съм виждала. Дори не знам негова ли е.
Чатовете. Тва е губене на време. С кого си чатиш? С една от моя клас.
Еми излезте, вижте се, говорете си.
Тъпо е да седиш пред тая машина и да тракаш по клавиатурата, да не правиш нищо, освен да се тъпчеш с калорични храни.
Аз го правя. Знам, че си противореча, но го правя. Без компютъра ще умра. Тука ще си помислите (ако сте стигнали до тук), че преувеличавам, но не. Заради скапания интернет си навлякох куп глупости на главата. После се оправих, но какъв беше смисълът, след като изхабих толкова много нерви. И то за някакъв шибан ...човек (?!). Няма значение. Хубаво е да пиша. Дори и да не схващате какво искам да кажа. Дори и да е във флууд темата, която ще се изтрие след няколко дни. И всичките ми мисли, и те ще се изтрият.
На кой ли му пука...

*** Поста е писан в друг форум.

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Не е истина как една песен може да ти повдигне настроението.
Come around, come around, come around...! Gotthard са велики. Малко са групите, които нямат лошо в албумите си. Но тази песен... And there's nothing you can do about it... Може би защото се сещам за Сашо метъла... И по-точно за моя Сашко
I can't live without... уоооуооооо, wanna rock this feeling off the ground...
Ще идват в Каварна Нямам търпение. ОМГ.

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Няма много за разказване... Поне днес... Ох, всъщност има страшно много неща, които искам да кажа. Но не знам.

Случвало ли ви се е да се чудите как е възможно някой да ви харесва? Да ви прегръща и целува, да ви казва, че ви обича? А вие да си мислите, че ви лъже, макар и да доказва любовта си във всеки един момент?

О, Боже мой... имам толкова много недостатъци... Изобщо възможно ли е някой да ме харесва?!
"Явно да!" бе отговора... мамка му, не е така.
Щеше да е супер, ако сега не бях пред компютъра, а навън... ама не. Живота е решил винаги след нещо хубаво, да дойде един дълъг период, в който ще стоя вкъщи и ще се самосъжалявам...

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Не... Не е истина... Това бе... най-хубавата вечер в живота ми. Може би третата най-хубава... Може би защото бях с него... Омг.
Беше просто невероятно. Да лежа, там, с него. Да зяпам звездите, макар че пред очите си виждах само него. Макар че лежеше до мен.
И ръката му... мекичка и тъй бяла (: Играеше си с пръстите ми, а аз само се наслаждавах...
Обърнах се и го погледнах. Не е истина. Съвършен е, да, съвършен е, макар че ще ми кажете, че няма съвършени хора. Но той е. Брадичката му.
Устните, тънки, целувайки нежно, докосват моите и сякаш не съм на Земята, а из облаците, витая си и мисля за него.
Мекичките му бузки! Когато сложа ръка върху тях, усещам топлината на тялото му и се изпълвам с желание за живот...
Носът му е толкова... идеален. Прокарвам пръст по него и той (С.) се засмява и усмивката му огрява тъмнината, аз засиявам от щастите, че именно той стои до мен, че той е момчето, което обичам...
А очите му! Очите му са най-прекрасното нещо на света.
Сини и прозрачни, малки-когато се засмее, гледайки те, имаш чувството, че казва "Ела де, ела!" Усмихва ти се и на мига виждаш света през розови очила. Русите му мигли, нежни, детски, макар и на очи на 17годишен...
Косата му...! Дълга, руса и мека... Най-невероятното нещо, което съм докосвала през живота си. Никога няма да ми омръзне да прекарвам пръстите си през нея.
Ароматът на кожата му и на всичко негово... Ухае на теменужки. Да, на теменужки миришат и моите дрехи, след като съм се гушкала в него.
Когато по дрехите си имам негов косъм, аз си го взимам и поставям на възглавницата си.
Когато доближа лицето си до неговото, той се усмихва, целува ме... а аз... не е истина... Той ме разбира без да му говоря.

Брой мнения : 13 Age : 30 Registration date : 16.06.2007

Ооо, ооо, ооо, блес дъ чайлд...

Йех, вече имам 6 бани на плажа. И имам тен и съм много щастлива, защото не искам да се виждам бяла, някаква гадна ;р
И вече плувам до шамандурата и обратно (: Престраших се да го направя, макар че мога да плувам. Но много бързо ми се измарят ръцете. Може би защото не съм свикнала, нз.

Много ми е топло. Ще се сваря. Но няма да си облека други дрехи - все пак съм с тениската на Найтуиш (8 Умирам от жега. Ще си пусна вентилатора...

Изпих една чаша бира на екс Обичам да го правя...

Мда. Ама май ще си пусна "Брата на мечката" :/ Да убия вечерната скука с(: