NightWisH =P

Бре, че как ще пропусна НайтУиш

NIGHTWISH


Идеята за създаването на Nightwish се заражда през лятото на 1996-а година край един лагерен огън. Младият Tuomas Holopainen и приятелите му Tarja Turunen и Emppu Vuorinen, забавлявайки се, създават няколко песни. Музиката е комбинация от акустични китари, ефирни синтезаторни мелодии и прекрасният глас на Tarja (която по това време учи оперно пеене в академията Sibelius). Това, което започва като обикновено хоби, скоро се превръща в сериозно занимание за начинаещите музиканти. В края на годината тримата записват едноименно демо в студио Kitee Huvikeskus, което Tuomas разпраща по метъл магазини и финландски лейбъли. Лентата не достига до широка публика, а повечето лейбъли дават добри отзиви, но така и не предлагат договор на групата.

В началото на 97-ма Nightwish отново влизат в студиото, където записват седем нови песни. Emppu изпълнява акустични, електрически и бас китари, Tuomas свири клавир и участва с вокали в някои парчета. Новото попълнение в състава е барабанистът Jukka Nevalainen, приятел на Emppu. Новото демо привлича вниманието на Spinefarm Records, които предлагат на Nightwish договор за два албума. Записани са още няколко песни, които заедно с готовите вече, влизат в дебютния студиен албум на групата - “Angels Fall First”. Музиката представлява атмосферичен метъл с готик и пауър елементи - стил, който Nightwish тепърва ще развиват и обогатяват. През ноември е издаден сингълът “The Carpenter”, а самият албум излиза скоро след това и попада на 31-во по продажби във Финландия.

Бандата провежда първия си концерт в Kitee на 31-ви декември 1997. През зимата изнасят още седем концерта, след което Jukka и Emppu отиват в казармата, а Tarja се заема с уроците си. През април, 98-ма, е заснет първият видеоклип на групата - по песента “The Carpenter”. Към Nightwish се присъединява басистът Sami Vanska. В края на годината групата започва да записва песните за новия си албум и през ноември излиза сингълът “Sacrament of Wilderness”. Вторият дългосвирещ албум на Nightwish, озаглавен “Oceanborn”, излиза на 7-ми декември и печели голямо признание за групата, достигайки до пета позиция във финландските класации. През пролетта на 99-а албумът е издаден в цяла Европа, след което бандата поема на голямо турне, свирейки на всички големи европейски фестивали в подкрепа на новия си албум. Nightwish влизат за кратко в студио, за да запишат сингъла “Sleeping Sun”, включващ освен едноименната песен (посветена на слънчевото затъмнение с.г.) и парчетата “Walking in the Air”, “Swanheart” и “Angels Fall First”. До края на годината Nightwish провеждат още 26 концерта съвместно с немските ветерани Rage.

В началото на 2000 г групата започва записите на третия си албум. Работата на петимата в студиото е прекъсната за кратко по време на музикалното състезание Eurovision, в което Nightwish заемат второ място, въпреки че получават най-много гласове от публиката. Албумът “Wishmaster” излиза през май и се задържа над три седмици на върха на финландските класации, като постига и платинен статут по продажби. Звученето е все така величествено и симфонично, макар и осезаемо по-тежко. Бандата за пръв път изнася концерти в Южна Америка и е посрещната с възторг от тамошните фенове. Турнето към “Wishmaster” продължава в Европа, където Nightwish са хедлайнери и свирят заедно със Sinergy и Eternal Tears Of Sorrow. На 29-и декември се състои един много специален концерт за групата във финландския град Tampere. Шоуто е записано и впоследствие издадено в DVD и VHS формат под заглавието “From Wishes To Eternity”. Финландските фенове получават и самостоятелно лайв-CD от въпросния гиг. През 2001-ва Nightwish записват EP-то “Over The Hills And Far Away”, съдържащо кавър на едноименната песен на Gary Moore, както и още две нови парчета. Немската версия на EP-то включва и шест песни от концерта в Tampere.

В края на годината Sami напуска състава и Tuomas довежда на негово място една легендарна фигура за финландския метъл - басистът и вокалист Marco Hietala (познат на феновете от Tarot и Sinergy). С него бандата влиза в студио Finnvox за четвъртия си дългосвирещ запис - “Century Child” (2002). Албумът се оказва най-експерименталната творба на Nightwish, в която композиторското майсторство на Tuomas намира израз в мрачни настроения и по-тежко отвсякога звучене. В някои парчета се включва като певец и Marco, а вокалите на Tarja са по-земни и не толкова оперни, но не по-малко красиви. В записите взимат участие градският оркестър и хор на Joensuu, придавайки допълнителна дълбочина и епичност на музиката. Квинтетът изнася редица концерти до началото на 2003-та, части от които са записани за обявеното биографично/концертно DVD “The End Of Innocence”.
Предполагам, всички знаете за последвалото изгонване на Таренцето от групата, както и многобройните слухове коя ще е новата мацка. Следващото парче излиза в края на май, казва се Ева.

Напоследък почнаха да ме кефят много

Те бяха една от групите, с които започнах напоследък не ги слушам толкова много колкото преди , но въпреки това много ме кефят

Бреееееееееееей как можа наистина бе Идрил,а?Найтпиша кърти Таренцето много ясссссно!!!Хай Наздраве!!!

Nightwish... Nightwish>all, както е казал един мъдър човек(аз).Просто те са най-великата група... уникални .На първо място във вечната ранглиста... Nightwish>Sepultura>Sonata Arctica>Rammstein>Blind Guardian>Apocalyptica>Stratovarius>...

Те са върха просто! Вече не ги слушам толкова много , но все ощи си имам любими песнички, като на първо място е Немо

Вече си обявиха новата певица.НякФа шведка, на име Anette. http://nightwish.com/en/band/members/facts?id=16 <--- е тука пише разни работи за нея.На сайта има и кратко видео с представяне.Ши я видим колко пей..

Абе според мене най-големия недостатък на групата винаги е бил вокала... тая Таря не ми беше много по вкуса..някои песни наистина звучат страхотно с нея ... примерно Walking In The Air си е супер, но като цяло....
Хиетала в песните, където той е вокал се справяше много добре според мене.Ако той беше станал вокал щеше да стане лудницата

поне сайте шанс на кака Ани!Тя заслужава!!!

От Metal-World/Българският метъл портал/

Здравей, Tuomas, за мен е чест да говоря с теб. Предполагам, вече си провел доста интервюта досега. Как се приема новият ви албум “Dark Passion Play” от журналисти и критици?

-Направил съм към 250 до този момент и реакциите на всички засега са наистина много положителни. Далеч по-добри, отколкото съм си представял някога. Очаквах хората да са подозрителни към албума и особено към новата вокалистка, но все още не съм чул и едно отрицателно мнение – изглежда на всички им е интересен, най-малкото. Това е голям товар, свален от раменете ни.

Разкажи ми повече за записите на албума и специално за грандиозните оркестрации, по-осезаеми дори от тези в “Once”. Предполагам, че е било голяма отговорност и за теб, и за Pip (Williams).

-Да, така е. Ние се стремяхме да надминем предишния си албум и бяхме единодушни, че се нуждаем от оркестър за всяка една отделна песен. Дори увеличихме броя на музикантите – оркестърът ни включваше 66 човека, а хорът – 32. Кажи-речи, всичко беше двойно този път. Сменихме и студиото, тъй като предишното - Phoenix, не съществува вече, и имахме привилегията да записваме в легендарното Abbey Roads. Не мога да ви опиша какво преживяване е това. Самата сесия в Abbey трая цели осем дни, което е доста дълъг период от време, но си заслужаваше всяка минута и всяка болка.

С какво допринесе Pip за звученето на албума? Кои бяха неговите решения?

-Ние си сътрудничихме много през последните месеци. Той започна да работи по оркестрациите през октомври миналата година и ги завърши през февруари, като през това време ми се обаждаше всеки божи ден поне по два пъти, за да обсъдим това или онова нещо. Преминавахме през всевъзможни идеи – може ли да използваме този инструмент тук, може ли да направим това там и т.н. И двамата работихме усилено по оформлението на албума, но има и немалко фрагменти, които са изцяло негово хрумване. Солото на обой в края на “The Poet and the Pendulum” е чудесен пример за негова много сполучлива идея, както и немалко детайли из всички песни. В общи линии, аз записах демо на целия албум, използвайки клавира си, и изсвирих всичко така, както си го представях. Задачата на Pip беше да го пренесе в оркестрален вид.


Как се запознахте с него?

-Мисля, че беше през 2004-та по време на записите на “Once” чрез нашия звукозаписен инженер Mikko Karmila. Двамата бяха работили заедно преди известно време по проект на някаква турска банда (Mavi Sakal – бел. авт.).


Настрана от бомбастичните оркестрации, структурата на песните е изненадващо проста. Това някаква тенденция ли е, или не е умишлено?

-Проста структура? Хм...


Поне в някои песни забелязвам това, например “Master Passion Greed”, “Amaranth”, “For the Heart I Once Had”... Самите рифове в песните сякаш се повтарят и са подобни.

-Предполагам, че това е въпрос на лично мнение. Може би се забелязва нещо подобно в първите ни два сингъла – “Eva” и “Amaranth”, но аз считам “Dark Passion Play” за най-сложния и прогресив албум, който сме правили досега. Ако се замислим за откриващото “The Poet and the Pendulum” или “Meadows of Heaven” – това са дълги, прогресив парчета, които преминават през много пасажи и различни моменти. Предполагам, че те просто изискват малко повече време, за да се сдъвчат и възприемат.


Разбира се, но аз не говорих общо за албума, а изтъкнах някои специфични песни, от които останах с такова впечатление.

-Хм, да.


Вашите нови снимки изглеждат доста закачливи, непослушни, дори и заредени с известна доза сексуалност (скъсаните чорапи на Anette, твоята нова визия със сакото на голо и т.н.). Самата цветова схема навява подобни асоциации, макар и да е малко противоречива на моменти – тук и там се среща меланхолия или депресия, но сякаш преобладава точно това “непослушно” усещане.

-(Смее се) Нашите промо снимки винаги са правени изцяло спонтанно. Никога не сме мислили предварително какво да облечем или как да изглеждаме. Дори никога не сме обсъждали това. Просто отиваме в нечие студио, наемаме фотографа и обличаме дрехите, които чувстваме, че прилягат на настроението ни в момента. Нищо не се планира, не мислим за определен имидж, не използваме стилист. Специално за настоящия албум – той е нашият най-мрачен и тежък, може би също и най-тъжният, и затова снимките имаха нужда точно от тази “непослушна” жилка.


Това ли е окончателният “End of Innocence” за теб?

(Мисли много дълго)
-Хм. Сякаш да. Все пак, още в първата песен от албума имах възможността да се самоубия. Никога не бих направил това в действителност, защото обичам живота, а и има страшно много хора, към които изпитвам страшно топли чувства. Но това е просто песен и по това време наистина изпитвах нуждата да сложа край на всичко. Абсолютно всичко. Разбира се, в песента следва и моето прераждане.


Имам чувството, че вече всички знаят за кастинга и как точно сте избрали Anette, така че аз ще се съсредоточа върху по-различни въпроси, за да попълня някои празнини в историята. За начало, какво точно харесахте в гласа на Anette?

-Мен ме спечели семплотата, чистотата и съвсем естественото й звучене. Когато я чух за първи път, си помислих – този глас излиза от тялото на момичето толкова свободно и лесно! Трудно е да се обясни, но тя звучи толкова естествено и същевременно толкова лесно. Знам, че не притежава възможно най-разграничаващия се от масата глас, не е нещо уникално, не е и нещо характеризиращо групата, както беше с предната ни вокалистка. Просто гласът на Anette беше като балсам за ушите ни и си рекохме – по дяволите, какво от това. Anette пее чудесно и обожаваме това, което прави за новите и старите песни, така че изборът й беше съвсем логичен. Тя има талант на разказвач на истории само с гласа си. Наистина се задълбочава в текстовете и сякаш разказва историята на песента с гласа си. Не става дума само за изпълнение, тя оставя много дълбоки следи в слушателя.

Имахте ли различия в мненията си за нея? Имаше ли хора против?

-Не. Всички я харесахме моментално.

Има един-единствен човек, с когото сте се свързали лично за позицията на вокалистка. Коя е тя, как се свързахте с нея и защо не я избрахте?

-Нямам намерение да споменавам имена. Нито на тази вокалистка, нито на която и да било от останалите кандидатки. Иначе вокалистката, която споменаваш, не е особено известна, просто ние харесваме страшно много гласа й и й пратихме демо на албума, за да запише няколко песни. За съжаление това, което ни върна, не пасваше точно на представата ни за парчетата, така че решихме да не я вземем в групата. Не ме разбирайте погрешно, тя се представи наистина чудесно в демото, а и винаги е пяла своите собствени песни блестящо, но когато се наложи да изпълни нещо в стила на Nightwish, просто не се получи.



Имало е още десет кандидатки, с които сте се срещали лично. С какво те бяха по-различни от Anette?

-Много неща. Всички момичета бяха прелестни, разбирахме се отлично, станахме приятели с някои от тях. Изобщо, химията я имаше в повечето, просто гласът липсваше. Всичките 2000 кандидатки изпяха първокласно възложените им задачи по свой собствен начин, но когато нещата опряха до това да пеят с истинска мощ и безкомпромисна сила в гласа, се появиха и проблемите.

След като уволнихте Tarja, споделихте, че не желаете повече оперна вокалистка в групата. Защо?

-Просто защото според мен Tarja беше най-добрата в света за това, което правеше. Ако бяхме избрали заместничка, която да използва същите оперни похвати на пеене, това винаги, винаги щеше да изглежда като евтина имитация на Tarja.

Не мислиш ли все пак, че при една наистина добра вокалистка сравненията с Tarja щяха да съществуват, но никой нямаше да говори за имитации, а за продължаване на стила?

-Надали. Единственото сигурно нещо на този етап беше пълна смяна на вокалния стил. Нямаше да направим компромис само със силата и емоцията – те трябваше да се запазят, независимо в каква посока поемем.

Не се ли страхуваш, че Anette е напълно незапозната с метъл музиката и има прекалено неестествена за стила техника на пеене? Някои дори я сравниха с обикновена поп певица.

-Тя Е рок певица. Тя Е поп певица. Няма от какво да се срамува, обаче. Когато Tarja се присъедини към групата, също не беше слушала метъл през живота си. Така че каква разлика би могла да съществува? Чух много коментари, че новият албум звучал поп. Изобщо не разбирам това, тъй като при внимателно заслушване в музиката човек открива моментално истински, чист, тежък метъл. Само фактът, че стилът на пеене се е променил, не е достатъчен, за да направи музиката ни поп. А всъщност какво е лошото на попа?

Като за начало, няма нищо общо с метъла.

-Е, да, OK.

Смятате ли да адаптирате бандата към нейното пеене или обратно – пеенето й към бандата?

-Групата е винаги на първо място по важност.

Сега да задълбаем малко и в самия албум. “The Poet and the Pendulum” е едно от най-великите ти творения. Ако си позволя да направя очевидната връзка с “The Pit and the Pendulum” на Едгар Алан По, кои бяха твоите приближаващи се горещи стени, твоят трап и какво ти помогна да се измъкнеш от затворническата килия?

(Мисли дълго)
-Да, идеята наистина дойде оттам и аз всъщност съм доста горд от това. Спускащото се над мен острие, разбира се, е годината 2005. Аз стоях окаишен на “олтара”, неспособен да направя каквото и да е. И тогава това острие просто се стовари върху мен и ме съсече. Това би трябвало да обобщи историята доста пълно.

“7 Days to the Wolves” е препратка към книгата на Стивън Кинг, предполагам?

-За да бъда точен, само заглавието е заимствано от негова книга – “Wolves of the Calla”. Концепцията зад песента няма нищо общо с книгата, тя е далеч повече вдъхновена от филма “Обществото на мъртвите поети” и основната й идея е следната: човек трябва винаги да изживее в пълнота отреденото му време, да се стреми винаги към целите си, защото вълците са винаги седем дена зад теб и ако не живееш пълноценно живота си, те ще те хванат. И тогава ще си само мъртво месо.

Пеенето на Marco играе още по-голяма роля в “Dark Passion Play”, отколкото в предните албуми. Не че се оплаквам, защото винаги съм бил голям почитател на вокалните му способности, но защо сте взели такова решение? Все пак това е група, водена от вокалистка.

-Това е едно от решенията, които се отклониха от първоначалния ни план за реализиране на албума. Например, песента “Master Passion Greed” беше замислена като дует 50:50 между Marco и Anette, но когато се стигна до по-близко изследване на самия текст, фрагментите на Anette просто нямаше как да бъдат поставени в устата й – нямаше да изглеждат адекватно, нито щеше да е честно спрямо нея. Просто тази песен разглежда неща, в които тя изобщо не е била замесена и съответно Marco трябваше да е разказвачът. Песни като “Bye Bye Beautiful”, “The Poet and the Pendulum”, “Master Passion Greed” и т.н. “The Islander” се откроява от цялото това множество, защото това е песента, която Marco написа сам и той държеше да изпее по-голямата част от нея.

“Bye Bye Beautiful” е вашият екзорсизъм, начинът да изгоните призрака на Tarja?

-Това е доста грубо казано. Аз я разглеждам повече като песен за сбогом, в която няма и капка омраза. Тя е по-скоро горчиво-сладка песен, питаща сякаш “защо трябваше да се случва всичко това”... В тази приказка никой не играе невинния, защото никога не е имало невинен. Надявам се, никой няма да се засегне от песента, защото не е замисляна с такава цел. Знаеш ли, това е причината, поради която композирам музика – аз пиша за неща, които са ме докоснали дълбоко и носят както положителни, така и отрицателни емоции. Всичко, през което ни се наложи да преминем през 2005-та, ми се отрази толкова силно, че практически нямаше начин да се справя сам с душевния си ад, ако не бях изкарал тези емоции под формата на песни. Е, тези песни намериха място в новия ни албум.

Защо избрахте точно това парче за трети сингъл?

-Решението е на звукозаписната компания, ние нямаме нищо общо с него. Те счетоха, че парчето е достатъчно хващащо и с подходящата продължителност за сингъл.

Как да разбираме стиха “You chose the long road but we’ll be waiting”?

-Ами, по следния начин: ти избяга от нас, но ако някога се върнеш и се срещнем на улицата, със сигурност ще те поканя поне да пийнем по кафе.

Така че това не загатва по никакъв начин възможност за реюниън.

-В никакъв случай, за това изобщо не може и дума да става.

Албумът е доста ядосан и агресивен като цяло, така характерната за вас меланхолия сякаш е избледняла до неузнаваемост. Намират ли се тези яд и агресия също в сърцето ти?

-Яд не е точната дума – прекалено е крайна. По-скоро отчаяние и горчиво-сладък привкус. Когато пишеш песни, които малко или много отразяват положението в личния ти живот, понякога се случва така. Всички песни от албума са написани в края на 2005-та и началото на 2006-та. Няма какво да се лъжем, 2005 беше изключително скапана година както за групата, така и в личен план за мен. Когато е в подобно настроение, човек е склонен да пуска демоните си на свобода, да даде воля на всички чуства, насъбрали се в него. Крайният резултат са песни като настоящите.

Финалът на “Master Passion Greed” звучи като мафиотски филм от края на осемдесетте. Имайки предвид, че останалата част е доста различна, как се спряхте на подобно решение?

-Аз написах основния риф в края на песента и това беше идея на Pip - да сложи тези валдхорни в закриващите секунди. Освен това, финалът е и нещо като лична шега, вътрешен лаф, защото звучи като тема от някой филм за Джеймс Бонд. Иронично, в оркестъра се намираше човек на име Morris Murphy, който е свирил в абсолютно всички филми за Джеймс Бонд. Така че Pip написа тази линия просто за него като някаква вътрешна шега. (Смеем се) Не всичко трябва да е толкова сериозно.

Тази песен също ли е за Таря?

-Не е за нея, става въпрос за нещо съвсем различно, но не искам да навлизам в подробности за текста.

Как стигнахте до идеята да вплетете и келтски мотиви в музиката на Nightwish? Това е нещо, което правите за първи път.

-Това е резултат от систематичното мислене, което често прилагам. Винаги съм се стремял да прибавям нови и нови елементи към музиката на групата с всеки следващ албум. Така че като се замислих какво остана на този свят, което да не сме ползвали все още, отговорът си излезе сам. Например, за предния албум нововъведението беше оркестърът и хорът, както и автентичният индианец. Така че реших за този да се спра на келтските народни мотиви. Винаги съм обичал ирландската и шотландската музика, а досега не бях правил нищо подобно. Същото важи и за госпел-хора, момчето-сопрано и т.н.

Музиката за “The Islander” е написана изцяло от Marco, така че негова ли е идеята за фолк-елементите, или ти просто му каза да напише нещо в този дух?

-Той вече беше написал акордите на песента и преди около две години и половина ми ги изсвири на акустична китара бекстейдж. Още в същия миг ми просветна, че това звучи точно като някаква келтска легенда за пазител на морски фар. Просто прозрението ме удари моментално, така че му казах да прибави малко фолк елементи към песента. На него това му допадна страшно много.

“Last of the Wilds” е за мен най-силната композиция в албума. Песента винаги ме кара да се замисля за приятелите и за хората, на които държа. Парчето е страшно лично. Понякога ми се струва, че това е песен за приятелството. Всъщност, за какво е точно?

-В някои отношения е точно така. В смисъл, това е инструментал и слушателят е свободен да го интерпретира по начина, който най-много му приляга. Ако питаш за моята лична визия за песента – тя отразява доста добре колко много се забавлявам, когато съм с моите приятели, когато се събираме, може би отиваме на бар, напиваме се и после танцуваме безгрижно по масите. (Смеем се) Това е нещо като песен за празнуване и купон.

Имате ли намерение да я изпълнявате на живо?

-Вчера започнахме да я репетираме. Осъзнахме, че ще е страшно приятно да я изсвирим на сцената, но определено ще се нуждаем от гост музиканти за целта. Няма как ние да поемем всичките гайди, флейти, цигулки и т.н., а те играят много важна роля за изграждането на парчето. Без тях надали има смисъл да опитваме дори. Но например в Англия или някъде другаде може да навием съответните музиканти да ни гостуват и да изсвирят песента на живо с нас.

Как се чувстваше, пишейки инструментал след всичкото това време?

-Беше ми много забавно. Беше точно някаква неангажираща работа - нямаше нужда да се притеснявам за вокалната линия. Чувството е освежаващо, а и ми дава много свобода за действие.

А защо смятате да включите и инструментална версия на целия албум към лимитираното издание на “Dark Passion Play”?

-Това също не е моя идея, предложението дойде от звукозаписната компания. Истината е, че имахме малка ограничена инструментална версия на “Once”, която впоследствие включихме към преиздадения и юбилейния вариант на албума. Идеята първоначално беше тези композиции да се разпратят към филмови компании, обаче много хора ни казаха, че са харесали музиката изобщо без вокал и че искат да изслушат целия албум в подобен вид. Така че решихме да експериментираме с “Dark Passion Play” и да видим дали ще допадне на хората колкото и предния. А и наистина, тази версия ще е много подходяща за партита, където хората ще могат да пеят песните на караоке. А, и още нещо. За “Dark Passion Play” беше невъзможно да включим всичките оркестрални партии в песните – щеше да се получи много претрупано, така че очаквайте доста плюсове в музикално отношение точно в този лимитед едишън пакет и инструменталния диск.

Албумът беше напълно завършен още през май. Какво ви спираше да го издадете тогава и защо трябваше да чакате пет месеца до официалния релийз в края на септември?

-Албумът беше смесен и мастериран наново цели два допълнителни пъти след майския уж финален вариант. Така че преустановихме работа по тавата едва втората половина на юли. Причината е много проста – ние трябваше да свършим още много неща. Аз трябваше да промотирам албума, множество интервюта трябваше да се проведат, клиповете да се заснемат, да се репетира за шоута. А всичко това изисква много време.

Целият албум обаче вече изтече в Интернет.

-Да, нямам грам идея какво става в мозъците на тези хора, които пускат музиката по Интернет. За щастие това е само промоционалната версия на албума с войсоувърите, не е самият албум, а камо ли финалният микс. Но както и да е, това не омаловажава факта, че цялата история е страшно тъпа. Аз не се интересувам от продажбите, а и за да съм честен, не мисля, че изтичането на албум в мрежата ще намали продажбата на същия значително. Така че на мен ми е все едно от тази гледна точка. Единственото лошо е, че това отнема мистерията от самия релийз. Обикновено музикантите искат от хората да отидат в деня на издаването до магазина, да го купят, а дотогава да очакват със затаен дъх. Мистерията умира напълно, когато хората говорят за всички песни и текстове месеци предварително.

Е, добре, не ви ли беше ясно, че ще се случи точно това?

-Да, очаквахме го. Но явно просто няма какво да се направи по въпроса.

Онлайн сингълът ви “Eva” изтече също няколко дни преди официалната му премиера. Предполагам, за него не сте пращали никакви промота на журналисти, така че как изобщо е възможно да лийкне?

-Изтече заради английската Интернет компания, която отговаряше за свалянето на самата песен. Те се оправдаха, че това е просто грешка. Някакъв служител на фирмата я бил сложил прекалено рано. От самата компания поискаха песента ни четири седмици преди официалната дата на издаване, за да подготвят и планират цялата кампания – не ме питай защо. Така че те имаха “Eva” предварително и просто някой или по случайност, или защото е пълен идиот, я е публикувал по-рано от заплануваното. Лично аз нямам никаква идея какво точно се е случило, а и вече ми е тотално безразлично.

Кои от старите парчета ще изпълнявате на живо и кои - не?

-Не знам все още. В момента проверяваме кои песни пасват най-добре на гласа на Anette. Репетирали сме “She’s My Sin”, “Dead to the World”, “Sleeping Sun”, дори “Sacrament of Wilderness” и “Wishmaster”, но засега не е ясно кои точно от тези песни ще влязат в сетлистовете ни.

Кой се занимава със сценичното и промо облекло на Anette? Как си я представяш на сцената?

-Нямам си идея. Не сме наемали стилист, така че тя използва свои собствени дрехи.

Какво е мнението ти за новите албуми на Epica и After Forever?

-Не съм слушал още новата Epica, но последният After Forever ми хареса страшно много. Слушал съм го само няколко пъти, защото го получих едва преди няколко дни, но на първо врътване ми се стори изключително успешен. Със сигурност ще му отделя по-сериозно внимание.

Погрижи се да чуеш и новата Epica, албумът е пример за това как се прави хубава музика. А иначе какво слушаш в момента?

-Преоткрих старите My Dying Bride. Не си ги бях пускал едва ли не от векове и когато преди няколко седмици преравях музикалната си колекция, попаднах на “Turn Loose the Swans” и “The Angel and The Dark River” – точно старите им класики и, уау, оттогава не съм ги спирал.

Явно си голям фен на британския класически дуум-дет. Знам, че харесваш много и Paradise Lost.

-О, да, страшно много. Те ще бъдат нашата подгряваща група за американското ни турне. Сигурно не можеш да си представиш каква чест е това за нас. Пълна лудница... (смее се)

Какви са плановете ти за бъдещето?

-Да приключим с репетициите, после да се впуснем в голямо турне и като цяло да се забавляваме ужасно много на това турне. Ще работим здраво, да видим какво ще се получи. Надявам се да не се наложи да пишем отново писма след няколко години. Това е основната цел.

Хахаха, благодаря ти много за това интервю и успех.

-Аз също ти благодаря

Не ме кефи новата

Днес чух как пее Slaying The Dreamer и ...

Ами...нз обаче ся с Анет ми харесват повече ... Запалих се по-тьх като чух новия им албум (или поне когато почнах да ги слушам по песните който бяха излязли от него).И после си изтеглих дискографията... мн яка група и за отрицателно време ми станаха една от любимите.