Аз продължавам пък да си подкрепям Анет. Мисля, че е много яка и супер естествена. Въобще вече не ме засягат тия Таря/Анет войни, чак ми е смешно като видя хората как ОЩЕ си викат в ласт.фм групите и т.н. Групата изкара ВЕЛИК албум с Анет, чак Яна каза, че гласът й харесва, а това, излизащо от нея, си е ебаси похвалата!
Албумът отговаря напълно на името си, и макар че още година преди това ме зарибяваха на сайта си със всякакви превъзнасяния на албума, филма към него и всичко, си признавам, че музиката ме хвана напълно по бели гащи, изненада ме отвсякъде, и ме остави накрая да дишам вакуум (ах вие!). Няма такава красота, сериозно!
Taikatalvi е идеалното интро за такъв албум, като музикална кутия с миниатюрен Марко вътре, който с неузнаваемо нежен глас (помислих, че ми пее Тони Какко!) ти разказва финландска приказка. Всичко е мирно, спокойно и тъжно, но все пак интрото си е интро, а това влачи след себе си Storytime.
StorytimeЗа съжаление в сингъл версията не се чуват някои ИЗУМИТЕЛНИ оркестрации, които присъстват в албума. На клипа за сметка на това може да се видят някои интересни бекстейдж кадри от заснемането на филма, а специално за песента музикантите са с нова, екстравагантна визия - Анет е някаква странна версия на Снежанка, например, Емпу и Марко изглеждат горе-долу нормално, но Туомас е Фантомът от операта, а Юка е най-странната гледка в живота ви!
Както и да е, Ghost river е следващата по ред (хаха, сега се сещам за блог ентрито в сайта, дето Туомас писа за " 'Goat's liver' (working title..probably)" )
Текстът е мрачен, но завладяващ, повличащ те с рифовете и дълбоките дрезгави вокали на Марко под бързеите, за да те удави накрая. Но дали се давиш наистина?
Не, изплуваш на спокоен бряг. Джаз се носи из въздуха, а вокалите на Анет са като от класическо кабаре. Различна песен за Найтуиш, но не и изненадваща, все пак отдавна ги знаем ония бекстейдж снимки на Анет върху рояла с червената рокля
Та след Slow, Love, Slow иде I Want My Tears Back, песен, напомняща за един малко по-ранен Найтуиш, но преплетена с достатъчно келтски фолк елементи, за да ни напомни, че си принадлежи на времето и пространството (тук и сега!). Текстът омагьосва:
Where is the wonder where`s the awe
Where`s dear Alice knocking on the door
Where`s the trapdoor that takes me there
Where the real is shattered by a Mad March Hare
Where is the wonder where`s the awe
Where are the sleepless nights I used to live for
Before the years take me
I wish to see
The lost in me
I want my tears back
I want my tears back nowИ това не е изненадващо, щото го е писал Туомас.
Scaretale следва, отново мрачна, дебнеща, призрачна, таласъмите изскачат от гардероба, за да танцуват с троли (като нашето вече-не-толкова-любимо-Бо) под звуците на зловещ детски хор и на композиция, достойна да застане до всяко едно от парчетата в
класическия саундтрак на Nightmare Before Christmas. Според мен дори надминава повечето, ако не и всички, но аз съм пристрастна...
Arabesque е лека инструментална почивка, с много възглавници, наргилета и полуголи танцьорки.
Със свежи сили се потапяме в Turn Loose The Mermaids, невероятна балада с много красив текст и евалата на Анет за изпълнението, усещат се още келтски мотиви, особено в края. Rest Calm те разплаква, просто кара сълзите да текат на потоци и не те оставя, докато не си изплачеш всяка трошичка.
The Crow, The Owl and the Dove е поредната уникална песен в този уникален албум. Невероятен дует на Марко и Анет, невероятен текст, а музиката е... е, човек може да си представи.
Last Ride Of The Day е другата песен в по-"олдскуул" стил, песен, която ти е по-лесно да наречеш метъл, отколкото останалите. С великия ред:
It`s hard to light a candle, easy to curse the dark insteadЗа да дойде време за Song Of Myself, нещо невероятно епично, трудносмилаемо, разчувстващо, прекарващо те от ада до рая и обратно на етапи. Не бих могла да я коментирам.
Imaginaerum е другият инструментал, който просто закрива цялата тази магия с достойнство.