Нека мой е първият пост в темата за един от най-великите (по моето скромно мение) фентъзи автори. За персоната Толкин мога да говоря с часове, дни, седмици... Не просто един от най-големите, а най-големия - бащата на фентъзито. Той доказва до какви размери може да стигне измерението на човешкото въображение: да създадеш свой собствен свят, да го населиш с най-различни и разнообразни раси - не всеки го може.
За много хора името на писателя се асоциира само и единствено с „Властелина на пръстените” – поредната касова продукция на Холивуд. Но професор Толкин е много повече от това.Именно той,чрез своите творби, дава тласъка на един сравнително млад литературен жанр с доста дълга предистория – фентъзито. По начина, по който авторът описва своята Средна земя, не само събужда авантюриста у читателя, но и го потапя в сериозен размисъл върху проблеми от нашето ежедневие. Според мен не се поставя акцент само върху битката между доброто и злото, а Толкин по изкусен начин е вплел в сюжетната линия на романа темата за истинското приятелство, за силата на любовта, която може да победи дори и смъртта, за жаждата за власт и надмощие, за тънката граница между мъдрост и безумие и чрез своите герои той заявява своята позиция в защита на ценностите у човека.
Днес има много автори, които пишат фентъзи, но само един е творецът, за чийто произведения ще се говори още много дълго време. Благодарение на невероятният си талант и уникален стил на изказа, Дж.Р.Р. Толкин се е превърнал в „некоронования крал на фентъзито”, а историята му за Средната земя ще остане може би една от най-четените творби на новото хилядолетие.