Лицето на една мечта

Малко мои глупости, и проза и поезия
Да започнем с римите:

Търся те

На къде е тръгнал този свят
Воден от твоите мисли
Обгърна всичко в черен цвят
С очи омразата разлисти

Не е много честно
Ти като ангел в душата ми влезе
Но да знаеш няма да е лесно
Дяволски да я превземеш

Чувствам зло някъде в рая
Дяволски писък ме зове до края
Сляпа като смъртта намирам твойте следи....


Забравена обич

Обляна в кръв нашата любов остава
С отворени рани потъва във вечната забрава
Обич, страст
Тая в душата си аз
Опитомени, прекратени,
От омраза завладени
Пробити усмивки и спомени,
С времето безкруполно изронени,
Се вплитат стегнато – на възел
Като грешно парченце в гротескния пъзел....


Букет от рози


Букет от рози крие се в очите ти
Букет от спомени низали се в дните ти
Лица с маски, коварни и нелепи
Скитат се безмълвно в мислите ти слети
Устни изкривени в тъжна усмивка
Това ли съм обречена да виждам
Но има светлина в сърцето ти
Разкрасяваща още повече лицето ти
И букет от рози виждам в твойте очи
Букет от спомени от светли дни


Светлина в мрака

Скрити думи, спънати мечти
Сърце окървавено, безмислени сълзи
Нечовешка болка, подтискащ страх
Душата ми страдаща извърши жесток грях

Обича тя до край, същество едно
Взичко се изчерпа остана едно петно
Тъмно и безмълвно като бездънна яма
Сърцето спира, болката е голяма

Но в дълбокия мрак появи се светлина
Много бързо мъката изтля
Лъч единствен - достатъчен за миг
Болната душа да прекъсне своя вик
Слънце да изгрее, мрака да стопи
И любовта отново свободна да лети


Съдба

Спяща в дола на смъртта
Пак намирам топло одеало
Загубена във вечна тъмнина
Но щастието света ми е създало

Обречена да скитам по земя
От мрачен пожар изгорена
Лице изкривено от тъга
Но вътре в себе си засмена

Не зная къде слънцето живее
Не зная къде цъфтят цветя
Но зная че усмивката ми грее
Дори и облята в тъмнина



Да бъдеш вампир....

Да бъдеш вампир посред нощта
За храна е гладна твоята душа
И цялото ти същество копнее
За място дето кръв се лее

Да бъдеш вампир под дъжда
С очи, които трябва да пламтят
Но изгаснали са те сега
Окъпани от сълзите на греха

Да бъдеш вампир с влюбена душа-
Душа с разперени крила
И да осъзнаеш, че обичаш само една
Пълната кървава луна


Безполезен спомен

Помниш ли лицето ми?
Забравил ли си сърцето ми?
Дори и да ме мразиш вече
Не ми пука, аз съм надалече
И този безполезен спомен
Изхвърлих в пъкъла огромен
И намерих сили да се боря
Да съм сама без подкрепата твоя
Минутка ми трябваше да разбера
Че вече сама трябва да вървя....


Огледало

Пак се спирам пред мойто огледало
уж счупено а виждам го цяло
Огледало - дом на сънища и думи
вървяло с мен, по пътища и друми
Огледало - нявга с рамки от кадифе
приятел, спътник на едно дете
А сега парче стъкло със отражение
на едно грозно жестоко божие творение
С черни въглени, вместо очи
с остри кървави дълги зъби
звяр по природа, обречен в любовта
звяр - проклет, звяр - жена
държащо меч в своята ръка
и скоро повика тя смъртта
защото това пробито огледало
уби я , отне й живота и съществуванието цяло


това са за сега Римите ми
Последното стихотворение е специално за Ден <33