Откачалки ООД

Бъди епичен (: (: (:
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...

Go down 
АвторСъобщение
Rinna_Rock
Овцемон
avatar

Брой мнения : 70
Age : 27
Localisation : "Кантара"
Registration date : 10.02.2007

ПисанеЗаглавие: Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...   Пет Май 23, 2008 11:11 am

Такаааа поради липсата на кирилизатор моля да ми простите грешките ,ке се опитам да пиша полу-грамотно.Както и да е...поради липсата на нет не се вясвам много тука и ше ви помоля да ми простите мацки,иначе знаете че си ви обичкам I love you Днес денят започна просто невероятно.Бях си наумила снощи да спя до 9 часа ама не би.Докато си мъчех да чета идиотия славянобългарска или каквото там беше и с въздишка поглеждах към недопрочетеното си томче на Шарлот Бронте (много меланхолична писателка между другото,взех си акъла с нейните монахини)си мислех за утрешното голямо беснеене на Вичева и взех благоразумното решение изобщо да не се вясна след като съм болна и имам бележка ,а се предполагаше,че трябва да ме изпитва.И заспах неусетно с тия сладки мисли ,въпреки гърма на бурята и постоянното примигване на тока.Събудих се от някакъв оглушителен звън (както ми се стори) и след като последователно и с яд карашик треснах няколко пъти часовника(импровизиран будилник от магазините за едно левче) разбрах че звъненето не идва оттам.След няколкоминутно псуване и проклинане на всички светии установих,че телефонът ми звъни и то точно до ухото ми.С голямо учудване видях на дисплея оплезената физиономия на мъжа ми и се запитах ядосано какво ли иска да ми каже в 5.06 минути (както показваше часовника) Полузаспала натиснах зелената слушалка и след миг отгоре ми се изсипаха едни сладки думи heart че по-добре да не ги споделям че ще ме хване срам.Не можел да спи човека.И много искал да се видим утре(сиреч днес).Изумява ме понякога тоз моя мъж.Таквиз работи не е правил даже когато бяхме пресна двойка на 2 месеца.Пък сме вече заедно от 1 година и 2 месеца.Уау!Кога мина...Се едно беше вчера когато го забърсах у кантара... wasntme .Та тъй де.Говорихме си 45 минути и когато тамън бях задрямала майка ми разцепи вратата (да,разцепи,защото думата `влезе` не е достатъчна да опише начина по който майка ми влиза в някое помещение) и заяви че колата се била счупила и трябвало да заведа сестра си на градина,пък тя щяла да си хване такси.Пълен ужас.Потупах със съжаление възглавницата и навлякох отгоре върху пижамата тънкото си кожено яке (факт който забелязах твърде късно) и се отправих на горния етаж откъдето майка ми ме върна с писъци.Whatever.Успях да замъкна към деЦкия сад овцемон-младши и се върнах в леглото, откъдето излязох половин час с по-късно с боен индиански вик ,защото осъзнах че съм сама вкъщи и мога да си включа поне за малко нета.Та ето ме тук ръсеща глупости и си мисля,че вече е крайно време да спра да пиша и да отида да си приготвя зърнената закуска,от която обикновено ми се драйфа,но съм много гладна ,пък и цигарите ми свършват.Та засега чао от мене и една много задушаваща прегръдка за всички,които поне веднъж са се усмихнали глупостите ми (e,пък и за другите ще ми се откъсне една от сърцето)
accordeon sunny Чао! Very Happy

_________________
[You can take me to your bedroom
You can take me to your heart
You can take me to a climax
I won't fall apart
But don't count on me givin' it
All back to you
Just because I'm hooked on livin
Doesn't mean I'm hooked on you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rinna_Rock
Овцемон
avatar

Брой мнения : 70
Age : 27
Localisation : "Кантара"
Registration date : 10.02.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...   Съб Май 24, 2008 11:39 pm

Събота,24 Май 2008 г.



Леле,мале…Меланхолия,меланхолия,меланхолия…подгонила ме е от снощи като бясно куче.Едва успявам да й се изплъзна в последния момент.Честно да си кажа не знам какво ми става.Признавам си че често изпадам в такива настроения ,но обикновено си има причина.От сутринта не мога да си намеря място…Само подскачам от стол на стол и ме е обзело чувството за пълно безвдъхновение(ако изобщо съществува такава дума).Не ща вече вкъщи бре…Ма те тва си е това е.Снощи ,след няколко безуспешни опити да се свържа с мъжа ми се опитам да гледам Комиците ама нещо не ме развеселиха.В резултат цялата вечер гледах в една точка и се чудех как да си уталожа глада за приключения.Ако не беше майка ми естествено да ме вбеси до неузнаваемост ,нямаше да съм в такова настроение.Всъщност даже нямах мерак да споря с нея,а това е нещо,което се случва рядко и за кой ли път се зарекох да й стъжня животеца един ден(нещо,което сигурно няма да направя,ама нейсе).Притеснявам се ,че гневът който напоследък изпитвам все по-трудно се поддава на контрол.Всъщност все още се чудя как не съм заколила някой.Whatever.Остатъка на вечерта прекарах в компанията на моята добра приятелка напоследък-Шарлот Бронте.Романчето е малко скучно,но съм се зарекла да си го прочета докрай.Както и да е-потънах в неспокоен сън до сутринта,когато The Big Mama заблъска по вратата и с възможно най-милия си глас попита къде ли подяволите съм й запиляла колана.Ъф корс.Тези хора ме мислят за медицински феномен ,който няма никаква нужда от сън.Естествено успя да ме разбуди и след нещо като половин час се надигнах от бърлогата си и с балетна стъпка стил умиращ лебед в кално езеро се запътих към горния етаж през стълбите,които тази сутрин приличаха на импровизиран парник със всичките му там нацвъкани цветя.С учудено облегчение установих ,че кафявото чудо с което се предполага че имаме тесни роднински връзки( и досега се надявам ,че един ден ще ми каже тъй помеждудругото ,че съм осиновена)е в добро настроение след снощното конско(подозирам,че това се дължи на факта,че през цялото време не обелих и дума и търпеливо изслушах обвиненията и че съм абсолютно пропаднала).Затова пък беше дала израз на чувствата си или поне на мен така ми се стори в прическата на сестра ми ,на която с удивителна бързина бяха израсли два огромни рога.Поне тя е от моя лагер или поне има потенциал да бъде.Все още тая надежди за нея,въпреки че напук на всичките ми усилия тя продължава да друса кючеци и да знае наизуст доста от `текстовете` на някои бг пеещи порноактриси.А е само на 6.Ужас.Поне има какво да ме крепи-утрешната среща с мъжа ми.Обичам си гоооо!(Блях,колко лигаво прозвуча).Поне той знае за какво става въпрос.Ще послушаме малко Manowar и ще ми прочете няколко сектански проповеди и ще си почуствам alive again.И те така…



Такааа…Следобед негово величие баща ми се сети за мен и ми звънна.Да се не начудиш.Мислех,че е забравил.Ако по същия начин не е забравил и за обещанието си ще е много хубаво,ама нещо се съмнявам.Както и да е .Лоша идея е да се видим утре тамън преди срещата с мъжа ми ,сигурна съм ама какво да се направи.Вече обещах.Въобще всеки път след като говоря с него ме навеждат мрачни мисли,ама моя си е вината,да не бях дигала телефона.Ех,това мое сребролюбие!Фамилията тамън се върна от импровизираната си разходка и аз още не съм сервирала новината на Маман.Мале,леле...ей ся си такова мамата....Е,може и да не е чак пък толкоз зле....

_________________
[You can take me to your bedroom
You can take me to your heart
You can take me to a climax
I won't fall apart
But don't count on me givin' it
All back to you
Just because I'm hooked on livin
Doesn't mean I'm hooked on you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rinna_Rock
Овцемон
avatar

Брой мнения : 70
Age : 27
Localisation : "Кантара"
Registration date : 10.02.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...   Вто Май 27, 2008 12:49 am

Неделя и Понеделник


Часът е 00.05 –ракиено време както биха казали някои.Уау!За утре имам толкова много да уча,а си позволявам да вися на компа до толкова късно.Честно казано обаче не ми се и спи.Хммм.Неделята беше голям майтап-1 заради срещата с баща ми.Може ли да пропусна сериозната част?Нищо ново под слънцето.Пак кимах с надежда и мълчах неловко.Същия шит,но малко видоизменен.Поне си купих някои яки неща с парите дето ми ги даде.Но за това по-късно.Едвам дочаках срещата с мъжа ми,който както се оказа кльопа в любимия си ресторант. Тъй тъй.Треби да позаякне малко.А,да.Запознах се с брат му най-сетне.Въобще не си приличат.Та тъй де.След това познанство изкатерих 6 стълбищни етажа ,за да видя новото синьо жилище на мъжото.Хубаво е.Само дет прилича на аквариум.Чаршафите са на рибки.Даже се беше докаросал със синя пижама.Сладур.Е,осветихме новото легло.От уредбата звучеше Kiss-Lick it up.Тематично.Пхах.Много приятно.Направо релакс.Хубаво е да си имаш мъж-даже и когато ти пили на главата,че без да искаш си му ритнал новото колело.Да го бях ритнала в оная работа.Whatever.След едночасово лангъркане в няква бричка наречена 409 си пристигнах в Аксаково в настроение за драйфане,но затова пък цяла.Казвам настроение за драйфане ,защото тва чавдарче друсаше адски много.Да не си помислите нещо.Опитах се да гледам някакъв безумно тъп филм с наште,ама не мина и половин час и така се изнервих ,че си слязох долу,за да установя,че нета ми е включен.Какво щастие!5 минути след като седнах телефонът започна да звъни неистово найстойчиво,а поне 5-ма човека в скайп решиха да ми пишат.Е,браво.Явно имам лоша карма.Хъхъхъ.На телефона се оказа Валя.Трайкайки по клавиатурата,се опитвах да я слушам,като отвреме навреме за достоверност бутах по някое `аха` ,`да,и аз така мисля`,`мдааа`,`правилно,правилно`.Иначе май говореше за уебкамери и китайци.Уговорихме се да се видим утре,сиреч вече днес ,за да си спретна една хубава шопинг терапия в жегата.На сутринта се събудих от яростното тропане по вратата от Митито.Явно имаше намерение да я изкърти.Мислел ,че съм 1-ва смяна.Глупав човек.Следващото ,което ме изкара брутално от хубавия ми сън с оня пич от `г` клас беше телефонен звън-ъген!Едва устоях на изкушението да го изхвърля през прозореца.Не съня с пича де,за телефона става въпрос.Беше Валя-при това страшно развълнувана.Родило й се братче.Викам й-радвай се докато можеш-докато малкото говедце не се е разбесняло.Тя нещо не ми прие черния хумор.Хората понякога не ме разбират.Последва ново излизане през прозореца(пак съм си запиляла ключовете някъде)и убийствена разходка в жегата.Това е то класиката-потен метъл.Поне разиграх продавачкити в На тъмното на макс.Има да ме помнят и да ме благославят.Последва най-гадното-даскало!ПХХХ!!!През цялото време си мислех че би било много по хубаво да оползотворя това време във сън вкъщи.Баси.На сичкото отгоре ми свърши ваучера и не мога да се обадя на мъжото.Гаден ден.Някой да ме гръмне.Върнах се вкъщи в кофти настроение и очевидно не бях единствената.Майка ми бе дала израз на своята бунтарска природа –излегнала се бе на дивана,с намусено изражение ,нервно подръпвайки перушината си,на която й вика коса и voila с моята тениска на Иванасенс.Не знам.Може пък да се свършило чистото пране.За тва пък малкото зло ме изнерви на макс.Ще помоля всичките си приятели за следващия ми рожден ден да ми подарят брадва.Напоследък ми е доста нужна.И ако може един камшик.
Та,вече е 00.45-очите ми се затварят съвсем реално и мисля да си дочета `фасовете`.Приятно зверене на всички.И не забравяйте за брадвата.
pig

_________________
[You can take me to your bedroom
You can take me to your heart
You can take me to a climax
I won't fall apart
But don't count on me givin' it
All back to you
Just because I'm hooked on livin
Doesn't mean I'm hooked on you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...   

Върнете се в началото Go down
 
Не ми четете глупостите ,просто немам кво да правя...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Откачалки ООД :: По широкият свят :: Психохроники-
Идете на: