Another Stranger Me......[оуши]

Днес не бях на даскало. Осъзнах, че щеше да е пропиляване на време.
Нямахме немски, Попстефанова я нямаше. По физика щяхме да сме 5ма човека най-много и най-много пак да ме изпита. По английски щях да спя, сто на сто. Физе нямаше да играя и в биология нямаше да вляза.
За какво да ходя на даскало...
Бях при Хайлски. За пръв път от много време закусих нормално. Изповядахме си преживелиците и се нахилихме яката. Имах нужда. Не бях я виждала от седмици.
Писах си с Бо.
Останах изненадана..или пък не особено...от факта, че мрази философи ^^ Аз съм философ.....

"пияницооо"

Вчера прозрях, че съм извънземно

Да разкажа всичко отначало, т.е. петък. В петък всичко беше прекрасно от сутринта. Добре де, почти. Известно количество даскали бяха по абитуриентски предната вечер и в петък не карахме повечето часове. Осем човека от класа имахме точно 2 часа - физика и английски. Доказателство, че лайстунг са прецакани ^^ Изкарах ги някак си, прибрах се, релаксвах, изкъпах се, протягах се, надувах Crimson Thunder на HammerFall и си писах с разни хора по скайпо. Когато се сетих, че нашите отпрашват за Шуменско вечерта и че аз не отивам с тях. Събрах известно количество вещи в мешката, обух си дънките, издирих си чорапи и последваха двайсет минути ровене в хипер подредения шкаф, придружени от крясъци "Къде, мамка му, ми е тениската на Айсд Ърт!!!" Намерих я, на дъното беше (ъф корс). навлякох се набързо и запраших към Трошево. Ей, така ме беше яд, че нямах фотоапарат със себе си, защото залезът беше фантастичен. Откакто снимам все повече ме впечатляват такива неща, бай дъ уей. Та, вървях си, кефех се на залеза и на розите до гробището и дъних Ruoska, след което се замъкнах при Хайл. Трябва към осем и нещо да е било....аз до единайсет висях там. Отивам в баба си и установявам, че нашите никъде не са заминали!!! На абитуриентска били, моля ти се! Хем си знам аз да не им вярвам, ама на.
Сутринта на светлия 24 май тия се домъкнаха там. Провалиха ми закуската и ми натропаха..защо, моля ви се, ще ходя на манифестация с въпросната тениска. Ърг >.< Окей, склоних, замъкнах се първо у нас да я сменя и после скочих до центъра. Тази година малко чакахме, още нямаше 11, когато тръгнахме. Найс. Вървяхме, крещяхме, разменяхме си заяждания, а наоколо хората раздаваха дебилни усмивки и ни ръкопляскаха. Мда, идиоти като нас тва заслужават ^^ После с нашите в Алба, на по бира (егати гадната бира), уговорих с шефа да ходя на другия ден пак на работа, междувременно сестрата направи куп поразии и заспа и някак си все пак успяхме да я върнем вкъщи. Тук изпозаспаха всички, само аз си седях в стаята, по едно време ми хрумна гениална идея...взех фотото тихомълком, разтоварих го и го сложих в мешката. Около шест и нещо не издържах, сложих грамадата на гръб и заминах към плажа. Снимах, снимах, снимах, после към Спортна зала и центъра, снимах, снимах, снимах, после към (Т)ракия и към Трошево, снимах...изпонаснимах се. Найс.
Неделя сутрин, ставам в седем часа, чета си беседите и ям, по едно време се усетих, че май тряа на работа да ходя и газ към (Т)ракия. За момент помислих, че съм закъсняла...ама не бях. Хубав работен ден. Наснимах се, наговорих се на немски и английски и даже на руски, едни норвежци решиха, че им говоря езика.... Лудницата беше сутринта. Жегата също. Тръгнахме към три и половина, шефа беше на абитуриент и той, та от това спечелих аз. Набрах си рози по пътя към апартамента срещу гадния мол, все още съм адско издрана, после у нас ги снимах. И батерията свърши.
Вчера се прибирам от даскало и сядам да разтоваря снимките. Daaamn, трудно беше без мишка. >.< взели я, моля ти се.... Готвих, четох, ядох, четох, стана ми скучно, изкъпах се, пак четох, надух си Crimson Thunder отново. Докато се пресягах за кутията му, крехкото равновесие на купчината дискове и кутийки се наруши и всички паднаха на земята..разбира се, кутийките празни, а дисковете разбичосани. Тръгнах да правя инвертаризация...и останах потресена от себе си. Кво нямаше там, деа, куп глупости. Толкова неща, които не трая или най-малкото не слушам редовно или пък хич. Стана ми смешно и взех да си правя списък на странните неща, открити из записите. Страница и нещо голям формат. На гърба написах: "Извод: извънземно съм!!!/заеби това и слушай ЕНСИФЕРУМ!!!" След което снимах всичко и реших да изгоря листа. Тцъ....човек трябва да се упражнява... Цялата тераса беше в пепел, лявата ми ръка странно се зачерви на едно място, а след като изметох пепелта, намерих последната неизгоряла останка от листа. Пазя я.
Втори извод: "човек трябва да се упражнява"
Трети извод: "не ме оставяйте без хардуерни елементи, започвам да правя глупости"
Т'ва е.
В събота съм на концерт.

the meaning of life is to give life meaning

I HAVE A NEW SMILE, BEHOLD MY NEW SMILE

в прав текст, оправиха ми най-гадния зъб. богове, толкова е прекрасно да се усмихваш, да се смееш без да си криеш зъбите... изобщо... само поводи да има, човек трябва да се усмихва днес бях на морето пак (подписа на хрис го показва) и просто ..нз .. обичам да съм там.. и обичам да се усмихвам ... леле... обещавам да го правя по-често... няма как иначе ... омс не мога да повярвам още, че зъбът ми вече е хубав и ремонтиран

аз имам
възможно най-ТЪПИЯ клас на земята

неее
смис
яки са
ама винаги като опре до нещо такова
и аз се оказвам ИЗВЪН
все едно не съм част от класа

кво очакваха?
да съм с някого от ж клас в стая?
ебати
мноо мразя да се правят някви схеми,
в които съм пренебрегната,
при все че се знае, че ще участвам.

сега няма да ходя на екскурзия заради тия шибаняци.

и щели да мразят ония, които няя ходят в "Плиска"
паска, ми няя отида и там
ама поне по собствено желание
нали искали да се съберат като клас
ми да се събират
аз явно към тоя клас не се числя


паска, паска, паска, паска, паска, Паска, ПАСКА, ПАСКА, ПАСКА, ПАСКАААААААААААААААААААААРГХ

С дъжд, вятър, студ, баница, бира и Трейнспотинг започна втората ми година в Студентски град.

Уча в СУ, скандинавистика, както си желаех. Така де, исках в Германия и все още го искам, но финанси нема за момента и се налага да се примиря със София. Сега съм в стаята. Навън вали дъжд. Одеве излизах и се прибрах след десет минути като мокра мишка. И в настоящия момент си лежа на леглото, окъпана с гореща-гореща вода. Елена, съквартиранката, и тя си лежи. Разбираме се с нея, и тя пие само малък Хайнекен

Отмина и четвъртото ми лято на камъните. Английският ми се подобри в пъти, сега имам лек британски изговор, който не знам откъде се взе, и англичаните, които тази година бяха доста, не спряха да ми се радват и да ме канят на чай Говорих и с няколко норвежки семейства, като едното ми каза "Ти, като научиш езика, трябва да дойдеш да живееш в нашата страна." Може и да ида, мили хора, може би ще ида. Все пак приоритет беше руският, както всяка година. Германци започнаха да идват повече септември. Имаше едно семейство от Щутгарт, бяха страхотно яки, адски приятно ми беше да си говоря с тях. Същевременно българите ме псуват... Няма нужда от изводи, нали?

Фотографирам все повече и повече...и ставам по-добра. Поне така се надявам. Имаше един джаз фест сега в края на септември. Безплатно беше, без входове и огради, но някак си през по-голямата част от концерта имаше един своеобразен фотопит, и моя милост се нахендри заедно с всички профита. Малко странно ми беше в началото, но музиката беше страхотна и усетих, че се забавлявам. Искам това да правя по-често!



(да, Бен Крос е. Fuckin awesome!!)

Искам още да пиша, още и още, защото мина доста време. Успях да преживея едно-две натравяния, наводнение, абитуриентски бал и първия Осми декември. Но сега ме мързи адски много, мисля да си избера някой скапан филм и да си го гледам, докато не усетя, че ми се затварят очите.

Рандъм факти
(преведено от journal-a ми в deviantART)

*Имам украинска кръв. Малко, но достатъчно

*Беше ме страх от катерици (заради Хрис)

*Страх ме е от мишки

*Имам шест пиърсинга на ушите, мисля да си сложа още един..поне

*Чаршафите ми са с картинка на заек, който пече пържола на огън

*Пиша t по немския начин

*Като прекаля с пиенето имам бели петна в паметта

*Прочетох "Властелинът на Пръстените" за първи път на десет .. май

*Играла съм футбол в училище

*Още по-зле, играла съм бейзбол в училище

*Като помириша агнешко ми се повръща

*Кучето на леля ми на два пъти ме е хапало между пръстите на десния крак (добре, че няма зъби)

*Не знам защо, ама редовно псувам на английски

*В песента "Green and Cream" на Guilt Machine има две изречения: "В края на краищата всичко ще се оправи. Ако не се оправи, значи още не е дошъл краят" ... на чист български език

*Без очила съм официално сляпа

*Не мога да се насиля да пия мляко

*Чета поезия (майната ви, неграмотни говеда)

*Обожавам зелени очи

*Обичам да гоня гълъби

*Обичам да нося мънички плитки в косата си

*Мисля, че ще умра, ако не се къпя всеки ден

*В морето плувам само с дрехите

*Ноктите ми се чупят самички

*Срещала съм Джон Лоутън и си говорихме горе-долу половин час

*Преди пет години се изгубих в Инсбрук

*Някои приятели (Рин! Рин!) още ми викат "елфката"

*Имам голяма плюшена котка, с чието коремче си чистя лаптопа

*Купих си колекционерско издание на "Силмарилион" за петдесет лева, когато нямах пари за храна

*Бебетата и малките деца са яки само ако спят или мълчат

*Имам една торба натъпкана с парцалки за коса. Ползвам около шест от тях, рядко.

*Яла съм котешка храна

Всъщност вече знам защо на времето, когато беше убер фъкин осъм мудйерну да пишеш по форумите, имаше един куп такива с дневнична секция, като тая в която се намирам в момента. Защото хората сме егоистични същественца. И винаги искаме, желаем, копнеем да си излеем на някого проблемите, да си изкараме яда, да си изплачем душицата, или пък да се изфукаме колко сме готини. Да, имаме си приятели, роднини § стъф за тая работа, само че има неща, които не знаеш как да кажеш. Как да изразиш. И ето, иде на помощ малката (евентуално впоследствие голяма) темичка с твоя никнейм, където влизаш и почваш да си говориш сам, да си упражняваш криворечието, и, песъчинка по песъчинка, натрупваш една огромна скала, пълна с теб: чувства, преживявания, ядове, смехове... Харесваш някого, който се оказва пълен гей? Пишеш го. Чупиш си крака? Пишеш и това. Ъъ..просто ти се пише? Всичко е тук. После може да го изтриеш, да го промениш, само че скалата няма да стане по-малка, защото ти си знаеш, че е там, а и добавяш нови неща непрекъснато...
Точно този "дневник" не бях ползвала от години. Какво правих през това време? ДевиантАРТ, естествено. Горда съм с някои от ентритата си там. И с някои разговори. Срещнах страхотни хора. Каси от САЩ. Възхищавам й се как взе всичко в свои ръце. Вивиана от Швейцария, която ми прати дипломната си работа за хакерите и така страшно много ми помогна с курсовата работа по Стиг Ларшон. Жером от Франция и странното му чувство за хумор (благодарих ли ти, човече, задето една вечер просто ей така ми написа нота: "Как си? Имам предвид, как си, по дяволите? Последните ти ентрита са стряскащи."? Ако не съм, БЛАГОДАРЯ ТИ, осветли онзи ден!). Марио от Фленсбург със страхотното му монохромно изкуство (на моите години е, а вече прави кавър артуъркс за ъндърграунд банди). Мае и стиховете й. И Алекс - ich habe dich lieb, Bruder, immer!

Ще преведа тук някои от ентритата си там. Най-малкото имам доста да наваксвам с материала, а наистина не зная откъде и как да започна. Всичко вече е там.


Нека започнем с

29ти юли 2010

Бяхме на Каварна рок фест с Томи и няколко приятели. Страшно як концерт, почти си счупих врата, изпих много бира, сетне имах ужасна нощ без почти никакъв сън заради глупаците в бирарията, които цяла нощ не спряха скапаната музика!


Приеха ме с немска филология в СУ.

Наложи се да пътувам спешно до София, за да си оставя дипломата в СУ и да попълня декларация, че желая да участвам на второ класиране и искам да ми пазят мястото в немската филология. Ако не ме приемат в скандинавистиката.

И след всички тия концерти, пътешествия, НАВОДНЕНИЯ (да, един прозорец отворен съм оставила вкъщи и дъждът свършил белята, майка ме изпрати за София с проклятия на устните, много забавно, както винаги).

Но в Каварна си беше жестоко.



(да, Корпиклаани. Пияни като... финландци )


23ти ноември 2010

Здрасти отново. Едната ми съквартирантка ми позволява да й ползвам компютъра от време на време. Тъй че сега съм почти изцяло отново тук, или поне ще бъда, когато се сетя да си взема кабела на фотоапарата от Варна.
Ако някой се интересува, окей съм. В момента съм странно сънлива, но не искам да спя, защото след това ще съм като дрогирана. Така че си направих кафе и седнах тук (кафе и аз? странно е, наистина..) Съквартирантките и двете ги няма, нямам представа къде са. Томи е на лекции, а аз имам да уча норвежка песничка, но така и така почти съм я научила. Дано Ева го оцени. Тя е норвежката лекторка, много е яка.
Не знам дали споменах, че имахме мишка в стаята. За няколко кратки дни, но спането на включено осветление и крийпи звуците иззад шкафа ме накараха да мразя тия гризачи. И сега всички ме плашат с крясъци: "Ден, там има мишка, виж!" Предпочитам котки, честно.

23ти януари 2011

Здрасти. Имам изпит по латински в два и половина. Скапано, а? Имам предвид, какво общо имат моите скандинавски работи с латинския? Тъпа работа. И този език е БОЛЕН. В смисъл, да, римляните са построили най-голямата държава в познатия им свят, която е изтраяла към хиляда години, ако броим и Източната империя (а трябва), само че.. как, по дяволите, са си говорили? Имат пет склонения, и всяко съществително може да е във всяко склонение! Само като гледам таблиците ми става лошо (в уики ги гледам, щото, разбира се, добри материали нямаме). После норвежкият бил варварски и сложен. (и е такъв, но не чак толкова!)

Пожелайте ми късмет, щото просто искам да мина.


19ти февруари 2011

Кой сега е номер едно? Минах зимната сесия. Последният изпит беше в понеделник, по скандинавска история, и чаках СЕДЕМ часа да ме изпитат. И имам петица! Изтеглих мнооого як въпрос, за абсолютизма в Скандинавия, а по тая тема мога да изброя повечето събития и личности, имащи значение за Швеция и Дания. Имаше и някакъв икономически въпрос, където леко се опетлах, но на културния въпрос се справих добре, споменавайки някои шведски и финландски и датски филми, които гледах наскоро, а и трилогията за Арн, която ОБОЖАВАМ

Сега съм във Варна, утре си пътувам за София с влака. Студент от половин година, ама вече мразя влакове.

31ви март 2011

Какво ми става?

Всеки ден получавам тия гадни главоболия!
Вчера едва-едва слушах за какво става въпрос в норвежката лекция, защото главата ме болеше така, все едно беше пълна с разтопено и кипящо желязо!
Взех хапче в началото на лекцията, но около 40 минути по-късно отново започна да ме боли глава.
Какво става? Не мога повече!


3ти април 2011

Часът е 1:09 сутринта по централноевропейското, не съм легнала да спя, току-що проклех тетрадката по норвежки с най-лошите неща, които се сетих, та сега седя, пиша глупости в джърнъла и слушам Ениа.
Май си полудявам.

Не мога да заспя. И какво?

Бих могла да чета "Месията на Дюн". Но е тоооолкова бавна. По-бавна е от "Дюн", което си е постижение. Защо изобщо я чета? Защото обичам историята. Само да не беше тооооолкова бавна.

Мисля си да напиша нещо в блога и после пак да се пробвам с домашното.

Не, зарежи домашното. Чувствам се толкова издухана от.. не знам кво.. от НЕЩО... дори не разбирам какво се очаква да направя. Макар да е написано на супер лесен норвежки.

Да поспя? Не, още не.


Зарежи и блога.

Шшшш, Томи се връща утре сутринта, сто процента ще мине оттук, а ако спя като за световно какво? Не би било мъдро. Ако спя и се събудя по-късно, моята съквартирантка също ще се върне и тогава няма да имаме време и място за нас си. Пак.

Добре, значи ще почета Дюнската работа малко, да ме приспи, и после си лягам като добро дете.

Йее, реших го! (не, не съм, но друго не ми хрумва)


19ти май 2011

Знаете ли го това чувство, когато чувстваш, че животът ти не е под твой контрол? Дори когато всичко изглежда окей, усещаш, че нещо ТРЯБВА да се промени, иначе ще изгубиш всичко? Чувствали ли сте как светът препуска напред твърде бързо, за да го настигнете?
Снощи много се напих. Страхил имаше рожден ден и трябваше да идем. Главата много ме боли. Чувствам вина. Мързелът ми ме изяжда.
И просто си седя.
Не моля за съвети или нещо подобно, просто исках малко да си поизпразня мозъка.



22ри май 2011

Вчера беше абитуриентският бал на една приятелка. Аз, разбира се, бях поканена у тях на гости, за да я видя в роклята, да пийна чаша за нейно здраве и после да я изпратя с "на добър час!" . Беше страшно красива, има една снимка с нея, която трябва да се види...



Значи, исках просто да се облека и да ида, но тъй като цялата история се развива във Варна, цялото семейство, разбира се, направи всичко по силите си, за да ме забави. И разбира се, забравих подаръка за Йоана, и се сетих в момента, в който пристигнах у тях. Чух се с баща ми и той каза, че ще мине с колата да ми даде подаръка. И когато пристигна, аз казах "Ида след минутка" и тъй като асансьорът не работеше, се юрнах по стълбите. За съжаление, носех ОНЕЗИ сандали, които купих за изпращането... с подметки тип "тухла", за които все казвам, че мога да убия човек с тях, но никога не бих си помислила, че сама себе си мога да претрепя. Резултатът е логичен и много болезнен. Сега кракът ми е увит в бинтове, почти не мога да вървя и едвам стигам от стаята си до банята. И кръвта още тече, не ще да зараства.


(*бележка от ноември: раната не зарасна три дни, а и сега ако застана на колене ще ме заболи. Леко със сандалите!)

28 май 2011

Здрасти, хора. Тъкмо се връщам от местната кръчма "Делфинчето", която по някаква причина всички наричаме "Рибката", макар всеки да знае, че делфините не са никакви риби. Така, ако това го чете някой от София, и не е ходил там, да знае, че е изпуснал. Атмосферата е яка, музиката е много яка (само там пускат Аморфис), бирата е прясна. Както обикновено, тая вечер дръннах една голяма наливна Болярка, която по принцип е боза, но когато е наливна и прясна, е различна..в добрия смисъл. Тъй че сега ми е малко пияно. И за да се отърся от това чувство (ако си легна така, утре ще съм с тухли в главата), мисля да подхвана нюз артикъла, който замислях оня ден.

И АМОРФИС ИДВАТ В БЪЛГАРИЯ ПАК! И тоя път НЯМА да пропусна! HELLYEAH!


31ви май 2011

Здрасти, хора. Имам проблем.

Имам да пиша една щуротия по литературознание - рецензия на някоя част от трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон, избрах си първата, "Мъжете, които мразеха жените". Прочетох книгата и си направих един куп бележки. Но все още не знам откъде да започна. Имам и един куп материали за преглеждане, избрах и тема (моралните и законовите проблеми на хакерството). Нуждая се от мнения на хора, прочели книгата, които биха написали едно-две изречения - любим персонаж, какво ви харесва в него, какво не, книгата като цяло хареса ли ви, мнения за стила на Ларшон, а и всичко, което имате да кажете за хакерите. Ако някой от Скандинавия чете това, моля да ми каже колко точно е популярна книгата там в момента. Ще цитирам. Благодаря сега, ще благодаря и после

П.С: Предпочитам хиляди пъти трилогията за Тамплиера на Ян Гиу, много по-яка книга, много по-интересна, а и без детайлни описания на изнасилвания и други подобни...


П.П.С: Да, дължа някакво обяснение: сега тук е 01:15 сутринта, аз още се опитвам да наваксам с новия норвежки учебник, и едва мисля. Чудно ми е как успявам да напиша това. Ако имах енергия и време, нямаше да тормозя никого. Но и двете ми липсват. Болят ме очите, от три дни имам главобол, днес за малко да припадна по средата на един булевард. Моля ви, ако можете...

7ми юни 2011

ЛОЛ! Няма да повярваш какво ми се случи ей сега! Някаква мацка в ласт.фм, оставила ми шаут: "Какво ще правиш на Амон Амарт пък ти!" Изумих се и отговорих: "Някакъв проблем с желанието ми да ида?" И след няколко минутки нов шаут: "Ми за четири години сто слушания, и вече ще си няква супер лудата фенка ахахах" Признавам си, че се ядосах за секунда, но после това се изгуби в неконтролируемата вълна от смях, която ме заля.

И, айде стига! Какво, да си нося копия от скапаните ласт.фм-ски чартове всеки път като поискам да ида на концерт? Глупости! Ако ми се ходи някъде, не дължа обяснение на никого защо и с кого и как така, освен на самата себе си. Писнало ми е от цялото това "ТРВЕ МЕТАААЛ" отношение спрямо хора като мен, които не желаят да са в каквато и да било рамка. Вървете по дяволите! Щото аз си отивам на Амон Амарт и смятам да се разбия!


и няколко култови коментара:

Митко: Мишън къмплийт, казах й, че е крава, дължиш ми бира!

Вивиана: Ооо толкова съм ТРЮ, че си крещя мнението на хората, които не се фукат профилно с всичко, което слушат.
Това си мисли тя, разбира се ю

WolfDiabolique (US): Преминава през "трю-фенския" период, а? Остави, че по определение това поведение те прави "фолс" ...
..и май не й е хрумнало, че човек може да слуша и ония неща, дето се купуват и се казват "албуми"...
Забавлявай се и продължавай да се смееш

Дейвид: Пълни лайна, що не си завре един трю пръст в задника?
Само ще кажа, че слушам Opeth от 2001, но не ги видях на живо преди 2009.
Megadeth са ми любимци още от осемдесетте, но и тях ги видях за първи път през 2009.
Човек не винаги получава това, което иска, тъй, че е редно да се радваш, когато имаш шанс.


**

8ми юни 2011

Готова ми е курсовата работа по ЛТЗ!

Днес написах по-голямата част от нея, и използвах всички материали и информация, които успях да събера. Искам да изкажа най-дълбоката си благодарност на Вивиана, задето ми даде материали относно хакерите, и на Йохана, която ми разказа това-онова за популярността на книгата в Норвегия. Благодаря ви


**

24ти юни 2011

Както може би знаете, живея в Студентски град, това е едно кварталче (дивият запад!) на София, където живеят студентите от други градове през учебната година. Човек би си помислил, че това е като всяко друго университетско градче в която и да е прилична страна. Що не, нали сме европейци, и т.н. .. да, ама не. Но, поради някаква неизвестна за мен все още причина, Студентски град се счита за най-шумното място в цялата държава, за родина на всички купони, дискотеки и т.н. Окей, млади сме и ни трябва развлечение, не само да лежим над книгите. Но незнайно защо по време на семестъра всичко е наред, сравнително тихо, някой друг купон от време на време, но иначе тихичко. Само че сега, откак сме в сесия, всяка вечер купони. ВСЯКА СКАПАНА ВЕЧЕР, МЕЙТ! И то точно по времето когато всеки би трябвало да си скъсва задника от учене!

Не разбирам, наистина.


***

1ви юли 2011

Ама че ден!
Снощи май си легнах към 3. Защото седях до никое време да чета Сага за Егил. И да сваля малко интересни факти за Швеция - радиото и т.н.

Тъй че днес станах към 7.20 и някак на автопилот съм стигнала до университета (героизъм). Имах изпит по старонордска литература и митология (не е толкова лесно, колкото звучи). Изтеглих въпрос за Снори Стурлусон - що за тип е бил тоя, какво значение има за ареала и т.н. Казах го г/д окей и асистентката изведнъж ми излая: "Ти чела ли си Младата Едда?" " Ъм, не, само Поетичната.." "Кааак смееш!" Добре, някак минах през това, вторият ми въпрос беше за експанзията на викингите на запад, север и юг. Точно този въпрос знаех супер добре, включително един куп места със странни кълчещи езика имена като Kqnugardr. И "Кои са били първите, колонизирали Исландия?" "Норвежци.." "Не, бе, имената им!" Как да ги знам! И ми писа три!
Поне да имаше смисъл от стоенето до три сутринта.
Та после ходих в радиото. Говорихме за Джулай Морнинг, музикалните риалити шоута и Швеция. Голяма лигня падна.

25ти юли 2011

Тъй като се върнах във Варна, отново изпитвам проблеми с интернет връзката. Тук съм само до края на септември и няма смисъл да се прокарва кабел в стаята ми само за това време. Плюс това сега съм у баба си. За щастие от другата страна на улицата има мол Тъй че ето ме тук, в кафенето, пия от една скъпа чаша фризер-кафенце и тракам по клавиатурата на Тор (да, така си кръстих лаптопа, смейте ми се). Жалките опити на Бритни Спиърс да пее звучат от тонколонка точно над главата ми. Днес имам почивен ден. Щеше да е яко, ако някои неща... е, днес няма да се оплаквам. Накратко, обичам лятото - работя, имам пари и съм много ларш.

Миналата седмица аз и още двама фентъзи маниаци открихме официално варненския клон на фенклуба на КнВ. Якото беше, че за да се организираме, трябваше да дойде един тип от Пловдив, което прави двама варненци на срещата
Беше готино, пихме биричка, ядохме салати и си приказвахме една камара време. И бях с тениската с надпис FASCINATING. Да, това още не съм ви го казала. Направих си тениска със Спок (снимка от анимираните серии) и отгоре пише FASCINATING!, а отзад е култовият диалог:
Doctor: - Please, Spock, do me a favor, and DON'T say it's fascinating!
Spock: - No. But it is... interesting.
Чувствам се като пълен нърд, носейки я, и това е супер супер яко

Най-накрая почнах да чета "Песен за огън и лед" - да, заради сериала на HBO. Преди това от около пет години се канех да започна.

25ти август 2011

Дните ме изтощават. Този летен сезон е най-изтощителният засега, за целия ми срок работа на Побитите камъни (четвърто лято карам). Всеки ден идват сума ти хора и с часове не мога да си седна на задника, щото трябва да говоря, да продавам билети и разни сувенири, да не говоря, че лекциите, които изнасям, са на пет различни езика. Да, вече и на норвежки. Радвам се, че идват туристи, които се интересуват от нещо повече от това да се напиват по хотелите, но тялото ми протестира срещу условията, в които го поставям - стъпалата ми непрекъснато ме болят, непрекъснато ми се спи и нямам никакъв апетит.
Иначе всичко е окей. Томи беше тук за два дни, заедно с Павел и Стефи - дори успяха да ме накарат да се изкъпя в морето! С дрехи, разбира се (муахахахахах).
Нашите ги нямаше за около седмица, бяха на почивка в планината. По същото време дойде братовчедка ми Мариела от Котел. Яки дни! Направихме някои яки снимки, а около седмица преди това снимах и Стели, тъй че днес ще видите резултати и от двете събития тук в ДевиантАрт.
Освен това почнах да правя бижутерия. Една моя приятелка, Мая, позната още като Слаш (има ЕБАХТИ ЯКАТА коса!), та тя успя някак да си изкълчи крака преди около месец и ми каза, че през цялото време лежала в апартамента на баба си и правила същото. И обмисляме нов, общ дА акаунт с нашите...хм.. постижения. Хубавото е, че и двете експериментираме и ставаме все по-добри. Вчера например си взех много много синьо въже и си направих комплектче от него, колие и обеци, но беше такава играчка, че ако изобщо някога продам нещо подобно, ще бъде адски скъпо.

26ти октомври 2011

или

НАГРАДИТЕ ДАРВИН

Е, кое е най-идиотското поражение, което сте си причинявали сами?

Когато бях дете, често посещавах баба и дядо в едно село близо до Варна, а пред къщата имаше сливово дръвче. Един ден си играех с децата от околните къщи и забелязахме, че сливите са узрели. И, разбира се, искахме да хапнем! Само дето дървото беше твърде високо и стръмно, за да се покатерим на него. И тогава ми хрумна брилянтна идея! И казах на едно от момчетата:
- Сега вземи камъни и почни да замеряш сливите, ще паднат, ще ги измием и изядем!
И той го направи, имам предвид, хвърли камъка. Само дето сливи нямаше, защото той не удари изобщо дървото, ами уцели моето чело! Толкова се ядосах, че забелязах че ми тече кръв едва когато нашите се разпискаха!

После... Преди имах една голяма бенка на гърба си. Един ден, както си бях у нас и отивах от едната стая в другата, и някак се подхлъзнах на килима (!!!) и паднах по гръб! Е, човек може да си представи какво се случи с бенката. Правиха ми операция и сега имам един голям грозен белег на гърба. Не болеше много и почти нямаше кръв, само дето по това време още тренирах волейбол, а сега не можех да играя почти два месеца.

Година по-късно ритах футбол с няколко момичета от моя клас (дълга история). Не помня какво точно направих, само помня, че имаше корнер и аз скочих или нещо подобно.. както и да е, топката някак си се озова в лицето ми и ми строши носа. Имах кръв навсякъде, по ръцете, лицето, абе навсякъде, и повтарях само: "Не по тениската, не по тениската, няма да се изпере!"

Тази година, преди няколко месеца.. е, вече знаете как си фраснах крака на стълбите и за малко да го счупя. Раната три дни не щеше да зарасне и аз не можех да ходя.

А снощи... ами, вземах си душ късно вечерта, защото не можех да спя. Почти се бях изкъпала и не знам как се извъртях, че се подхлъзнах и паднах. Само че това, разбира се, не беше всичко. На пода имаше едно стъклено кълбо, абажур за лампата, само че много старо и за нищо не ставаше, и аз все си казвах "Е, ще го махна.." и не го махах. И, разбиршли, снощи леко така го уцелих с главата си като падах, то се счупи на един куп парчета, които успяха да ми направят три големи рани на главата и дори да обръснат малко коса! Толкова много кръв, страх ме беше, късно беше, нямах огледало да се почистя, само че сега ми е смешно... Като се замисля обаче, това стъклено кълбо ме спаси от нещо много по-лошо.

Е, истории?